Пловдивската поетеса и белетрист Иванка Могилска радва най-малките с книгата „Шарени сапунени балони”. От кратките приказки децата получават отговор на важни въпроси, които избягват да ви задават, например - „Може ли да си приятел на всички?“, „Защо тролеите са вечно сърдити?“, „Защо магарето не яде коледен сладкиш?“, „Най-лошото момиче в квартала добро чудовище ли е?“.

Авторката измисля всяка от историите, за да утоли любопитството и да успокои тревогите на своя малък син. Това са приказки за всекидневните чудеса, които впечатляват децата и които възрастните често не забелязват.

„С малчовците от 3 до 6 години ви препоръчваме да ги четете на глас, с драконовскоръмжене, тролейбусно мърморене, магарешко пеене и дълбокомислено квакане. С порасналите господа и госпожици – от 7 до 10-годишна възраст – препоръчваме да хванете незададените въпроси за опашките и да ги обсъдите заедно”, казват от издателство „Жанет 45”. 

Редактор на „Шарени сапунени балони” е Мария Донева, художник – Елена Василева, а графичното оформление е на Христо Гочев. 

„Тези приказки са като топла закуска – ароматни, вкусни и подхранват въображението. Те са пресни-пресни, току-що съчинени.  В тях участват хора и предмети, реални и фантастични същества. Целият свят се е събрал около детето и му говори, и го разсмива, и го закриля. Тези приказки са уютни и пъстри като детска стая. Тук детето може да си играе, да се цупи и да се сдобрява, да се научи как да се справя с тревогите си.

Илюстрациите на Елена Василева с прозрачните им акварелни багри деликатно допълват нежните истории и се открояват в морето от дигитални изображения, което ни заобикаля. 

Книгата „Шарени сапунени балони“ на Иванка Могилска е чудесен окуражаващ пример за това как можем да се впуснем в измисляне на собствени приказки със своето дете, като тръгваме от всяко нещо, което го впечатли, и оставим историята да се развива
според настроението и нуждата ни в момента. Тези приказки са необикновени, обичливи, мили и кратки като самото детство”, пише редакторът Мария Донева.

Иванка Могилска (1981 г.) е автор на разкази, романи и стихове. Обича да пътешества и да си измисля истории за всичко, видяно по пътя.  Дебютната ѝ стихосбирка „ДНК“ (2004 г.) печели награда „Южна пролет“. Втората ѝ стихосбирка „Иначе казано“ (2010 г.) е отличена с Национална награда за поезия „Владимир Башев“. По нейни стихове е създаден пърформансът „ДНК на думите или инструмент за писане на поезия“, представян многократно в България и Германия.

С първия си роман „Места за загубване“ (2007 г.) Могилска участва в срещата на европейските романисти дебютанти по време на международния панаир на книгата в Будапеща. Вторият ѝ роман „Внезапни улици“ (2013 г.) е преведен на унгарски, в поредицата „Европейска проза“ на издателство L'Harmattan. Последната ѝ книга е сборникът с кратки разкази „Тая земя, оная земя“ (2017 г.).

Нейна поезия и проза е превеждана на английски, френски, немски, унгарски, сръбски, фарси и бангла.