Поетът Иван Вълев ще е шестият гост на Съботните писателски матинета, организирани от Дружество на писателите - Пловдив, на 10 ноември, от 10.30 ч. на ул.”Княз Александър I Батенберг” 27, ет. 2.

Авторът на знаменитото "След лятото", превърнало се в шлагер благодарение на Пламен Ставрев, ще бъде представен от Антон Баев и Асен Димитров-Феликс.

"Опорите на Иван-Вълевия поетически свят са миналото и споменът, които са противопоставени на реалното сегашно. Разбира се, че подобна поетика е изцяло романтическа и посланията й са трагически, понеже са обречени. Но пък битийният изход, който ни оставя, е в избора как да живеем, защо да живеем, живеем ли, ако не съзерцаваме, не наблюдаваме отстрани живота, а сме изцяло в него, роби на битието" - пише за лириката му Антон Баев.

Иван Вълев (1942) е автор на осем поетични книги, на един роман и на книгата с разкази "Лятно кино".  Завършил е полска филология и превежда от полски поезия и проза. Живее в Пловдив, където е работил в издателство „Христо Г. Данов“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Няколко години е бил книгоразпространител.

Стихосбирките му „Скорост“ и „Пътят на птиците“ са печелили наградата „Пловдив“.  Популярни са някои песни, създадени по негови стихове - „Лятото“, изпълнена от Пламен Ставрев и хитовете на Тони Димитрова „Нито ден е, нито вечер“ и „Обещания“.

Превеждал е класици на полската поезия – като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и съвременни поети и прозаици. За тази си дейност е получил полско държавно отличие.

Иван Вълев е носител на награда Орфеев венец на литературния фестивал „Пловдив чете”. 

СЛЕД ЛЯТОТО

Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,
праха по масата изтрива...
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с нежни длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната ми риза.

Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.

 Фотография: Личен архив