"Отношението към културните институции в малките градове трябва да бъде по-различно. Те са единствените места, в които хората там имат достъп до култура. С колеги изчислихме, че издръжката им е с ориентировъчна цена, колкото един километър асфалтов път", каза Христо Петров-Ицо Хазарта, по време на дискусията за приоритетите в програма култура, организирана от партия "Продължаваме Промяната". Рапърът отново - както и при дискусиите в сферата на образованието, се включи с кратко, но показателно изказване.

Петров призова да се обърне внимание на един от най-истинските носители на култура - държавните симфонични оркестри, и да им се помогне с аргумента, че заплащането там е повече от мизерно. Той отбеляза, че българските медии не трябва да бъдат задължавани, а стимулирани да показват повече българско културно съдържание и това трябва да се случи на първо място с българския фолклор.

Разговорите за сектор "Култура" започнаха с представяне на приоритетите в програмите на четирите партии. Първи своя план за управление в културата представиха от "Демократична България".

"Отделните творчески професии воюват за своите секторни интереси, малките населени места са културни пустини. Образователната културна политика почти липсва, културната политика към българите в чужбина е в зародишна форма", такава бе картината, очертана от преподавателя в Софийския университет Александър Кьосев. Той посочи, че в "Демократична България" са оформили приоритетите си в няколко категории - средносрочни и спешни мерки, образованието и културата да си партнират, адекватни мерки в ситуацията на пандемия, ударила най-тежко сектор "Култура". Средносрочните мерки представи музикантът Васил Гюров.

"Първата стъпка е създаване на Национална стратегия за културата. След това е важно и хармонизиране на нормативната база. Важни са акцентите върху специални закони за всички културни сектори, нови закони за защита на артистите, които да гарантират правата и социалния им статут. Необходимо е ревизиране на Закона за радиото и телевизията и Закона за културното наследство. 1.5 % от брутния вътрешен продукт трябва да отиде за култура през различни механизми и в този смисъл трябва да се съсредоточим върху възможностите за привличане на средства от меценати, дарители, приходи от хазарта и културните индустрии", каза Гюров. Той подчерта, че е важно увеличаването на експертния състав на Министерство на културата, дигитализацията, както и създаване на Единна платформа за културни събития.

Друг акцент в приоритетите на "Демократична България" е децентрализация на фонд "Култура" с разкриването на 6 регионални и 29 областни центъра,подпомагащи творци и публики. Важни в дългосрочен план са и акцентите - създаване на работни групи по секторни стратегии, стратегия за културна дипломация, културни стратегии за българската диаспора, стратегия за културни компетентности, стратегии за култура и образование, стратегия за културен туризъм.

Гюров бе категоричен, че е изключително важно да се внимава, когато се говори за самоиздръжка на културните институции: "шеговито бих казал, че трябва да се приложат леви мерки за десни цели! Важно е да се полага повече грижа за културата".

Хубаво е да внимаваме и да имам еспециално отношение на области като образованието и културата. и когато говорим за самоиздръжка, че трябва да се приложат леви мерки за десни цели. Трябва да има повече грижа за ресора.

Той допълни, че държавата трябва да продължи да се грижи за мрежата от културни институции, които функционират в България, защото "има успешни модели на театри, и на други форми, но има и такива, където, ако държавата не положи грижа, нямат шанс". Затова е изключително важно да се стимулира меценатството, дарителството, както и реалните отчисления от приходите от хазарт.

"Над 4 процента от брутния вътрешен продукт е от култура", завърши Гюров, който посочи и че е изключително важната грижа на 4000-те читалища в България.

Спешните мерки в сектор "Култура" очерта Бонка Василева: Актуализация за мерките, инструментите и средствата в подкрепа на българската култура в пандемия, създаване на специален фонд за помощ на самоосигуряващи се артисти и организации, които да съхранят експертните си екипи. Втората нажна точка бе създаването на работна група за работа по 10-годишната стратегия за култура, защото именно стратегическият план е важен. Този документ трябва да обвърже няколко правителства напред. Трябва да бъде обект на обществен консенсус.

Следващата точка бе увеличение на бюджета за култура до 1 процент от БВП и разработване на система от алтернативни източници. Това обаче да е обвързано с реформиране на културните институти. Акцент в краткосрочната програма на ДБ бе и дигитализацията, при това синхронизирана с процесите и в другите сектори в България - като част от електронното правителство, като ключ за спасяването на културното наследство.

"Временна комисия по декриминализация на българската култура, разследване на престъпления и злоупотреби. Знам, че звучи ужасно, но трябва да си извадим главата от пясъка, защото цели отрасли от десетки години са харизани на определени престъпни формации. Археологията е една от тези области. Там не се справяме по никакъв начин и последните събития около една личност и неговата частна колекция, го доказва. Не само, че не сме се справили, но имаше опит държавата да узакони иманярството чрез тази колекция. Видя се и в Европа. Трябва да се справим заради нашите деца и бъдещето на България. Този отрасъл в културата ни ще носи позитиви, ще генерира средства, ще генерира и културен туризъм", посочи Василева и каза, че от 10 години постоянно гърмят скандали по отношение на унищожено културно наследство.

В бърз порадък според ДБ Фонд "Култура" и НИНКН трябва да бъдат извадени от Министерство на културата и да бъдат превърнати в прозрачни публични агенции. И за двете институции е важно да увеличат капацитета и експертността си.

Важно според ДБ е и въвеждането на ваучерите за култура, които могат да създадат и възпитат млади публики.

"Културата трябва да бъде чиста и качествена жизнена среда. Борим се за човешки капитал, които има културно качество. И този човешки капитал, е нашето бъдеще", обобщи тезите на ДБ Александър Кьосев.

Програмата на ИТН представи оперният певец и възпитаник на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" Георги Султанов.

"Програмата за култура на нашата партия е инспирирана от презумцията за единство на сектора. Разделили сме я в три големи теми - администрация и кадрова политика, художествено-творчески цели, финанси и закони", каза той.

В платформата "Администрация и кадрова политика" той очерта няколко важни стъпки: Изготвяне на неснижими кадрови минимуми в културните институти с цел гарантиране на пълноценната работа в тях; Облекчаване на процедурата за издаване на работни визи на артисти от чужбина с цел разрешаване на сериозния кадрови проблем с основен приоритет са бесарабските българи и всички етнически групи с българско самосъзнание; Създаване на експертна група в сферата на опазване на културното наследство с цел обследване на паметниците на културата, нуждаещи се от спешна реставрация, консервация и социолизация; Сключване на междуинституционални и между договори за партньорство, разкриване на информационно бюро за координиране на културната политика; Изготвяне на единна база данни за състоянието на българската култура ; Експертен екип за финансов контрол по програми за извънбюджетно финансиране към МФ; Създаване на регионални обществени съвети за развитие на културата и регионални представителства на НИНКН; Регистър на свободните артисти и частните оранизации. Да има механизми, които да гарантират финансова подкрепа от МК; Стажантски програми, които да помагат за създаването на нови кадри.

В раздела "Художествено-творчески цели" бяха посочени: Регионална и жанрова категоризация на културните институти в свнератат на музикалните и сценичните изкуства и читалищата и разкриване на нови; Създаване на културна програма свързана със социалната и образователна функция; Разкриване на нови пространства за култура в годни държавни материални бази; Повишаване на ролята на читалищата, като уникални институции вписани в ЮНЕСКО; Национална стратегия за развитието на културата на България в чужбина с участие на международни форуми и копродукции; Изготвяне на програма за международен културен обмен; Повишавнане на ролята на БКИ в чужбина и популяризиране на постиженията българската култура; Национален културен календар така че местните и държавните инициативи, които да не бъдат в конфронтация. .

В раздела "Финанси и закони" Пламен Николов очерта няколко ключови идеи: Създаване на Закон за старите столици - да помислим за статута на тези градове и е да имат отделен бюджет; Закон за Авторското право и сродните му права, отделен закон за цифровото съдържание на авторските права; Изработване на нов закон за меценатството и за дарителство; Нова методика за прилагане на закона за културното наследство; Приемане на поправки и допълнения за избора на директори и ръководство на НФК; Прехвърляне на материални активи от Военното министерство към МК - в случая сградите на ДНА, с цел откриване на нови пространства за култура; Създаване на програма за регионална културна политика съвместно с общинските институти; Определяне на съотношението на минимална работна заплата в сектора; Класификатор на професиите в сферата на културата; Определяне на минимални цени на входните такси при посещение на културни мероприятия по региони, според националния регистър; Пререгистрация на частните колекции от произведения на изкуството и археологически артефакти. Фиксиране на минимална работна заплата в бранша и делегиран бюджет за дейности; Регулиране процента на субсидиите за дейност, така че да гарантира качество. ИТН смятат, че е необходимо да бъде преразгледан Законът за филмовата индустрия, както и този за радиото и телевизията.

По отношение на социализацията на културата идеята на ИТН е въвеждането на задължителен културен календар за всяко училище, който да е част от учебната програма. Разходите да се поемат от МОН. Да има достатъчен брой концерти, изложби, опера, театър, посещения на музеи.

Александър Симов от БСП също подчерта, че е важно в най-кратки срокове да бъде създадена Национална културна стратегия до края на февруари - средата на март. По думите му е необходимо да бъдат въведени законови минимуми за представянето на българска продукция в медиите и това да бъде стимулирано. Той също подкрепи идеята за култура и той да обхване и млади хора след пълнолетие.

Основен акцент в изявленията на всички участници от БСП бе написването на Закон за защита и употреба на българския език, осъвременяването на Закона за културното наследство, създаванео на Закон за сценичните изкуства, Закон за меценатството. Разработване на правна възможност приходите на държавните културни институти да остават при тях. На читалищните работници да им бъдат вдигнати заплатите. Да остане 9 процента ДДС за книгата. Развитие на културна дипломация, ратифициране на конвенцията за културното наследство на ООН. Издателят Боян Ангелов допълни, че 1.5% от БВТ трябва да се отделя за сектора и подчерта, че е важно да се работи и по отношение на авторските права.

Иван Гранитски призова да бъдат отделени заложените според закон средства от 8 млн. лева за закупуване на нови книги за библиотеките в България и за подкрепа на творческите съюзи.

Експертите на "Продължаваме Промяната" се солидаризираха с повечето от консенсусните тези на участниците в дискусията: " Подкрепяме минимум 1 процент от БВП. Първа стъпка за програмата в секторае Национална стратегия за култура, но тя е спешна. От нея тръгват всички следващи политики. Трябва да има широко обществено обсъждане. Трябва да бъде ясна методиката за нейното написване. Трябва да бъде променен Устройственият правилник, за да се отворят и да са по-прозрачни като методика на работа.
Дигитализацията е общ приоритет. Сценичните изкуства трябва да имат гарантиран фонд работна заплата. Субсидирането трябва да продължи като покрепа от държавата. Важен момент е премахването на корупцията. В момента се избират директори, които не могат да бъдат контролирани. Дали спазват сроковете, които са заложили в програмите си? Недопустимо е да няма мандатност и е важно да има постоянен контрол. Дигитализацията може да помогне за това. Задължителна атестация всяка година е необходима". Това обяви Тодор Мечкарски.

Той подчерта, че и в приоритетите на ПП е създаването на копродукции, фонд за подпомогне мобилност на трупи, оркестри, 9 процента ДДС за книгите, но и да се измисли механизъм това да се усети и в цените за крайните купувачи. Важно е да се подкрепят изданията за култура, увеличаване на доходите. Въпросът е как да бъде регламентирано и да е справедливо. Програмите по изкуства в общообразователните училища да се развиват извънкласни дейности. Трябва да се поощряват любителските дейности. Сътрудничество между академиите по изкуствата и училищата. Българските културни институти да бъдат брандирани общо. Да бъде създаден Регистър на свободните артисти и да им бъде подсигурен достъп до свободни сцени.

Нотка скептицизъм за поставените задачи и срокове сложи настоящият заместник-министър на културата Весела Кондакова, която участваше в разискванията като част от групата на "Продължаваме Промяната".

"Едва ли ще са достатъчни два-три месеца, но е важно първо да стане Националната стратегия. Първо трябва утвърдени експерти с безспорен авторитет да изработят макрорамката на стратегията", каза тя и допълни, че вече няма как да се мисли за сектора изолирано, защото България е част от общи европейски програми и процеси.

"Всички организации трябва да имат достъп до източници за финансиране. Това ще доведе по естествен път до грижа за инфраструктурата. Ако останалите структури - други министерства, фондове, припознаят като партньори културните организации и отворят за тях финансиращите си програми, може да се окаже, че в сектор култура ще има много повече от 1.5 процента финансиране. Трябва да бъдем гъвкави и е въпрос на по-добър мениджмънт. Да направим сектора по-привлекателен", каза още Кондакова и подчерта, че не законодателството е проблемът, а санкциите и неговото прилагане.

"Важно е да мислим за популяризиране на българския културен продукт. Трябва да гарантираме достъп както на българско, така и на европейско културно съдържание. Нужни са много промени - например синхронизацията на ЗКН и Закона за публични финанси, които си противоречат", каза още тя. Кондакова бе категорична, че Министерство на културата трябва да има водеща роля в това да следи за качеството на продукцията, предлагана от сценичните изкуства, но в същото време да няма как да има свръхрегулация в читалищата, защото те се дотират от държавата само в частта библиотеки