Hills of Rock 2022 качи на родната сцена много разнообразни групи, като за някои от тях това беше дебют в България. Една от тези банди е The Modern Age Slavery. Групата е създадена през 2007 г. от  Mirco Bennati, Luca "Cocco" Cocconi и Giovanni Berserk. Името им е  вдъхновено най-вече от концепцията за човешкото „бягство от свободата“, което отхвърля възможността им да решават сами, тъй като свободата често се превръща просто в голяма отговорност.  Имат 3 издадени албума Damned to Blindness (2008), Requiem for Us All (2013), Stygian (2017), а новият е на път.

След ударното им забиване на пловдивската сцена, те се съгласиха да споделят впечатленията си от цялостното си изживяване за TrafficNews.  Ето какво казаха Mirco Bennati (бас) и Federico Leone (барабани).

- Кое е най-важното нещо, което мислите, че един фен трябва да знае за групата? Каква е вашата движеща сила?

- Нашата движеща сила се изразява във всичко, което имаме вътре, във всички чувства, които влагаме, за да създаваме нашето изкуство. Това е и на запис, и на сцена. Ние не пишем песен за билбордовете. Пишем песента, която искаме да напишем и феновете могат да чуят разликата, могат да я усетят.

Със сигурност една от най-силните ни страни е връзката, която създаваме с публиката, когато свирим на живо, всеки в тълпата може да поеме енергията, която отприщваме, и колкото повече даваме на тях, толкова повече дават и те на нас. Това е целта на музиката на живо, или поне би трябвало да е. Да не е перфектна като машина.

Феновете трябва да знаят, че ние сме 5 момчета, които се борим всеки ден, за да получим това, което искаме, да разпространим музиката си там, да предоставим най-доброто, което можем всеки път, независимо какво би ни струвало това. Борихме се в миналото и все още е така. Музикалният бизнес е джунгла. Всичко, което сме спечелили, е  постигнато с търпение и труд. Никой тук не е богат, всички сме работещи хора, които намират време да организират живота си около TMAS.

- Кои са любимите ти групи, които са ви формирали като хора? И кои от тях са повлияли на музиката, която правите?

- Ние сме деца на дет метъла от 90-те (някои от нас са по-възрастни и са живели тези години като млади металисти). Сред членовете на бандата, вкусът и любимите групи са доста разнородни и това ни позволява да смесваме идеите си, изграждайки крайния резултат. Ние също така  сме повлияни от деткор сцената от 2000 г. и можете да усетите тази бруталност в нашата музика. В допълнение към това, слушаме също много други различни видове музика като Queen, Prodigy, NoFX, Soundgarden или Dream Theater, всички жанрове, които са напълно различни от това, което свирим, но това ни позволява да експериментираме с музиката, която искаме да създадем. Определено разнообразието от неща, които слушаме, ни е оформило и все още ще продължава да го прави.

- Как се развива метъл сцената в Италия? А как намирате българската?

- Италия е странна страна, що се отнася до музиката. Имаме много невероятно талантливи групи на метъл сцената, някои от тях може би познавате, а някои от тях никога няма да чуете, защото най-големият проблем, който имаме, е че метъл музиката е до голяма степен игнорирана от музикалната индустрия. Това прави нещата по-трудни, отколкото в други страни. Когато си признат в света като дом на пицата, мандолината, тарантелата и Павароти, наистина е трудно да се появиш в света на метъла. Това понякога се отразява и на публиката. Италианците могат да бъдат адски шумни, когато посещават големи концерти, тъй като могат да бъдат и супер тихи и неподвижни, когато не познават групата. Сякаш се срамуват, че са там, някак е странно. Дори може да изглежда, че не се наслаждават на групата на сцената, но след концерта купуват много мърч.

Hills Of Rock 2022 беше първият път за нас в България и, хора, каква невероятна енергия имате!! Още от началото видяхме как хората куфеят, правят мош, гонят се в съркъл пита и да крещят за още! Няма думи, с които да опиша това което почувствахме. Вие сте луди, а ние обожаваме това!

Нямаме търпение да се върнем!!

- Какви теми засягате в текстовете си? Какво е посланието, което искате да изпратите чрез вашата музика?

- Нашият проект е вдъхновен от мислите на философи и писатели, които говорят за съвременното общество. В предстоящият ни албум, например, вокалът ни е вдъхновен от книгата Escaping From Freedom на Ерих Фром, която анализира психологическото състояние на ума на невежите маси, готови да избегнат отговорността като избор на собственото си бъдеще. С нашите думи и музика искаме да обясним различните форми на самоналожено робство, с които се сблъскваме година след година.

Нашето послание е: ако не се борим за бъдещето си, винаги ще има някой, който ще решава вместо нас. И това няма да се отрази добре на никое човешко същство, живеещо на земно кълбо.

- Какво мислите за деткор сцената по света? И кои според вас са великите в декора?

- Deathcore беше (и все още е) наистина новаторско музикално движение. Взехме много от тази страна на дет метъла и смятаме, че той е доближил много по-млади поколения до по-екстремния музикален жанр, отколкото в миналото. Например деткорът ни позволява да свирим брутални брейкдауни, от които ви се смазва главата, заедно с мощни риф къртачки, типични за класическия дет метъл, които ще одерат кожата ви. Това е мощна комбинация и определено ни харесва!

Заслужаващи внимание групи според нас със сигурност са Whitechapel, Suicide Silence, Job For A Cowboy, The Black Dahlia Murder, Thy Art Is Murder, Carnifex, само за да назовем няколко.

- Oпределят ви като деткор група. Съгласни ли сте с това определение, защото се откриват различни елементи във вашата музика?

- Не обичаме да слагаме етикети музиката си, това ни ограничава. Има такива, които ни определят като деткор група, такива, които ни наричат ​​модерен дет метъл. Истината е, че правим каквото ни харесва, без да мислим дали ще бъдем определени с този или друг етикет. Както казахме преди, ние комбинираме дет метъла от 90-те години с някои модерни груувове и брейкдауни. Както в последния ни албум STYGIAN, така и в предстоящия, вложихме някои нови елементи като блек метъл рифове и настроение, електронни вмъквания, различни подходи към вокалните партии и т.н.

Определянето на тази музика може да е трудно, така че оставяме това на тези, които искат да ни поставят в конкретна група. Ще продължим да смиламе каквото ни харесва.

- Както знаем, италианците са големи футболни фенове. Имате ли любими отбори?

- Всъщност никой в ​​групата не следи света на италианския футбол или на футбола като цяло. Нашият китарист Лука е по-скоро фен на Moto Gp или Формула 1. Честно казано, твърде много пари и твърде много невежество се въртят в тази сфера и ние предпочитаме да стоим настрана. По време на пандемията на футболните отбори беше позволено да играят, а ние се надявахме на позволение да излезем  дори на малка сцена, което така и не се случи. Това казва всичко.

- Бихте ли се върнали отново в България? Как ви се стори страната ни, направи ли ви впечатление нещо?

- Определено ще се върнем, имаме нужда от това, трябва да почувстваме тази енергия отново! Беше наистина невероятно изживяване! Може би малко хора знаят, че пътувахме  от Италия до България с кола. 24 часа, 1800 км и на излизане от Пловдив можехме само да се усмихнем на щастието, което изпитахме на сцената. Да не се върнеш не е опция! Наистина искаме да благодарим на всички хиляди хора, които бяха там и станаха свидетели на нашето шоу!

Следващия път бихме искали да видим нещо и като туристи, защото този път беше наистина забиване на сцената и обратно в колата за следващата дестинация.

- Какво мислите за ситуацията в света? Войната в Украйна влияе ли на музиката според вас?

- Тези дни всичко изглеждат като безкраен кошмар, от 2 години насам е така. Всеки ден се събуждаме със страх, че светът ще рухне. Климатична криза, икономическа криза, вируси, войни. Ние дори нямаме официално правителство тук, докато пишем. Трудно е да се мисли за бъдещето, всичко изглежда толкова несигурно, сякаш всичко може да се разпадне всеки момент. Трудно е за всички, за нас също, тъй като планирането на издания и турнета става все по-трудно и по-трудно.

Що се отнася до Украйна, нашите мисли са с тях. Бяхме там на турне през 2017 г., много от градовете, в които свирихме, са тези, които чуваме по новините, че са унищожени от войната . Изглежда почти невъзможно да е истина. За съжаление е така. Украинският народ ще има дълъг път за вървене пред себе си и единственото, което можем да направим, е да се опитаме да ги подкрепим да разпространяват думите срещу войната. Разбира се, който може, да подкрепи и икономически. Светът е глобален, всички ние трябва да осъзнаем, че това, което се случва някъде там, ще ни засегне или дори по-лошо, може да се случи и в домовете ни.

- Какво бихте казали на българските си фенове?

Имаме три прости думи за вас, момчета: НИЕ ВИ ОБИЧАМЕ! Това, което ни дадохте, ще бъде завинаги в сърцата ни, така че очаквайте да се върнем, за да ви накараме да полудеете в ямата!

Ще се видим скоро!!!