Фотография: Pexels.com

от Божидар Чеков, Париж

Срещал съм хора, които ядат котки и кучета. Слушал съм стреснат техните обяснения колко били вкусни ястията с месо от тези домашни любимци. В спор не съм влизал, защото има неща, поне от моя гледна точка, които остават извън допустимото. По същия начин се втрещявам когато чуя за насилие върху жена. Особено от страна на "мъжкарите", които го практикуват за да получат „полагащото“ им се удоволствие. 
Пиша тези редове, защото на българския пазар „джендърската опасност“ измести въпроса с насилието и предостави трибуна на мешана скара от националисти, социалисти, расисти, туристи, шахматисти, конституционалисти и какви ли не други.

Поповете също се намесиха с анатеми, въпреки, че много от тях далеч не са светци. В края на краищата всички вдигат ръце против нещо без да се разбере точно какво и защо. Появи се идея за референдум. Блъсканицата от желаещи да го спечелят е несравнимо по-голяма от тези, които са готови да го платят. 

През това време обаче, животът продължава да тече, подобно на Дунава, без да държи сметка за никаква "конвенция" или разпоредба. 

През ноември 2017 година, една красива млада жена - Алексия Давал бе намерена мъртва в гората, в която тича всяка неделя близо до град Безансон. Полицията констатира многобройни следи от насилие. Трупът беше почти изцяло изгорен. На погребението присъстваха много хора, покъртени от случилото се.

Начело на кортежа, родителите на Алексия подкрепяха потъналия в скръб и ронещ сълзи млад съпруг. Името му - Жонатан Давал, заедно с портрета на Алексия, подхранваха редовно местната и национална преса.

От оскъдната информация, която следователите пускаха на журналистите, стана ясно, че жертвата не е била изнасилена преди да бъде убита. За сметка на това по останките на тялото ѝ имаше следи от удари. 

Три месеца след като младата жена бе погребана, полицията прибра Жоанатан Давал, заподозрян като извършител на убийството. В останките на изгорения труп бяха намерени парчета от чаршаф, собственост на младото семейство. Техни съседи потвърдиха, че колата им е заминала в посока гората, късно през нощта на престъплението.

На мястото на произшествието следите от автомобилните гуми съвпадаха с тези на колата на семейство Давал. Не бяха изминали 24 часа от началото на ареста, когато жителите на малкото градче бяха потресени от ужасна новина. Жоанатан Давал бе направил пълни признания за извършеното от него убийство.

След пореден скандал с Алексия той я удушил с ръцете си. Завил трупа в чаршаф и го пренесъл в гората със семейната кола. Изправен в близко бъдеще пред съда, Жонатан Давал рискува доживотен затвор.

Насилието срещу жените - няма граници, няма възрастови групи, нито социална база. То може да се случи там, където най-малко се очаква. Предполагам, че Франция е подписала всички възможни конвенции за правата на жените, въпреки това престъпленията продължават. 250 хиляди жени стават жертви на изнасилвания в страната за година.   

Всеки трети ден умира жена от насилие. Виновникът е съпругът, приятелят или съседът. Събитието понякога се отразява в пресата, но не винаги. С времето случилото се престава да е актуално и постепенно потъва в мъглата на забравата. 

Затова примерът за извършено насилие върху жена, трябва да се оповестява, така както навремето, глашатаите думкаха насред село барабана и оповестяваха лошите новини. По този начин, отвращението от извършеното може би ще се превърне в някакъв вид спирачка. Може би.

 Кореспондентът на Plovdiv Time в Париж Божидар Чеков е известен журналист и писател. Дедите му дошли в нашата страна от Егейска и Вардарска Македония, били са участници в Илинденското въстание. След 9.ІХ.1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в лагерите, защото с труд и пот станали собственици на ниви, лозя, мелници и фабрики за коприна. Чеков е юношески шампион на България по бокс. 

През септември 1968 г., едва 22-годишен, Божидар Чеков преминава границата. След двадесетдневни премеждия стига до Париж, където живее и досега. Завършва Висшия лицей по графика „Естиен“. Бил е директор по продажбите в хартиения завод "Лансе", близо до Гренобъл. Носител е на златен орден „Труд и почит“ на Франция.

Издал е няколко книги на български език, сред които „Стрелецът от Айфеловата кула“, „Третият светилник“ и „До Европа и назад“. Публикувал е статии в редица водещи печатни медии в България. През последните 15 години бе кореспондент на списание „Тема“.