Забележителна камерна изложба с творби на първия български художник символист Гошка Дацов е подредена в Балабановата къща. Картините на забележителния артист, който губи живота си едва на 32 години на македонския фронт по време на Първата световна война, са забележителни като сила и въздействие и за публиката е страхотен шанс да запознае с творчеството му.

„Гошка Дацов е безкрайно интересен художник, когото аз открих много късно – вече бях завършила Академията.  Когато постъпих в Градската художествена галерия един колега – Георги Гърдев, ми отвори очите. Сигурно някога сме го учили,  но е преминало без да го запомня. Когато прочетох повече, разбрах, че става дума за изключително талантлив художник, за един безкрайно къс живот с един учудващо наситен творчески резултат.
Този човек просто буквално не е спирал да рисува. Имайте предвид, че тези неща са по-скоро ескизни и някои от тях може би са подготовка за по-голяма творба”, разказва художничката Вихра Григорова.

Тя разказа, че в колекцията на ГХГ-Пловдив е прочутата картина на Дацов „Самарянката”, мащабна и много вълнуваща творба, сътворена в мистична гама – сиво-зеленикаво, безкрайно издължено, безплътно женско тяло.
„Едно от първите неща, които ще научите за него, когато потърсите информация, е че той е първият ни символист.  Не пряко казаното при него е чисто символично. Въпреки че творбите му в общи линии са реалистични, виждаме фигуративна живопис и всеки е наясно какво точно изобразява. Но персонажите му не са конкретни, те са състояния. Аз лично не съм виждала и намек за такива в други български автори от този период. Гошка Дацов е нашенски Михаил Врубел, който създава тайнствени образи.  Неговите женски изображения са в гръб или профил, нямаме контакт с очите им, а там където има – са потънали в сянка или често са поставени в контражур”, разказва още Григорова.
В творбите на Дацов няма патетика, а нежност и тъга. Те създават усещането за мрачност, защото там където им светлина – тя е прозрачна, кристална. В начина, по който рисува, няма нищо пряко разказано, пряко показано.

Картините на художника, роден на 9. април 1885 г. в София, са удивително зрели за възрастта му. Това вероятно се дължи на факта, че завършва Художествената академия в Рим, след това пътува из Франция и Белгия преди да се прибере у дома.

„Завръща се, повлиян от образците на европейското изкуство от началото на миналия век. Времената са трудни, хората живеят в едни предвоенни години. Изкуството е барометър на времето и отразява тази тревожност, тъга, чувства, които експлодират с началото на Първата световна война. На този фон творчеството на Дацов впечатлява, защото той вече е постигнал толкова много и то на възраст, в която много художници още не са успели да намерят своя път. Един много концентриран творчески живот, който е създал достатъчно много, за да остане в историята”,  категорична е Вихра Григорова.
Всичко в творбите му носи  дълбок колорит, символика, а самотните женски фигури са като кариатиди, застанали вертикални и силно издължени в особените формати на картините.

Част от картините в изложбата, рисувани върху шперплат, са като ескизи, подготвени за по-големи формати, които въобще може и да не се случат. Но в същото време са дълбоко лични, максимално натоварени с отношението на художника, защото той иска в този момент да вгради всичко, да улови всяко впечатление, да го запази, да го консервира. Тогава не е имало фотографии и всеки детайл и емоции са запазени в сърцето на художника.
„Женските образи са по-скоро събирателни, без лица. Тогава художниците са ползвали модели – наемали са ги или просто са изобразявали свои приятелки. Не е ясно как е работел Дацов, но картините му отразяват великолепни контрасти – топло и студено, мрак и светлина. Класика в живописта! По картините му човек може да напише разказ, ако има чувствително сърце и улавя невидимото, защото в тях има съдби, има състояния – по-често тъга, но и радост. Като млад човек той се вдъхновява от жената, но при него отношението към нея не минава през кухнята, а е нещо много романтично и емоционално.Тя е символ на спасението, на доброто, на чувствата. Тя отразява копнежите на душата му, онова, към което поглежда, но то е видимо за публиката чрез картините му”, разказва Григорова.

По думите ѝ тази неголяма, но представителна колекция, е много важна, защото показва изкуството на един изключителен български артист, оставил огромна следа в изкуството, но непознат за широката публика.
„Дацов не е доживял достатъчно, за да стигне до някакви грандиозни композиции, но начинът му на рисуване е безкрайно интимен, един отворен вход към душата му.  Затова си мисля, че Дацов заслушава периодично да бъде представян в подобни изложби, за да бъде популяризирано изкуството му и да отдаде почитта ни към творчеството му”, категорична е художничката.

Тя припомня, че Дацов, както много свои колеги, е участник в Първата световна война. И както тях оставя немалко работи на военна тематика – ескизи, скици.

Изложбата на Гошка Дацов в Балабановата къща продължава до 20. август. Тя е част от програмата на фестивала „Лято в Стария град”, който се организира от агенция „Антракт” с финансовата подкрепа на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2024 г.

Експозицията с творби на Гошка Дацов и изложбата на братята Асен и Илия Пейкови, която също е в залите на Балабановата къща, се реализира с домакинството на ОИ „Старинен Пловдив”.