Специално за последния концерт от програмата на „Камерна сцена Пловдив“ за сезона, от Лион, Франция пристига още една от звездите на европейската джаз сцена, пианистът Марио Станчев.  Маестрото слага ръце върху рояла на легендарния Милчо Левиев, на сцената на  Culture Hotspot Milcho Leviev, като музиката му ще резонира в съпровод на инструментите на други двама големи и доказани артисти, Христо Йоцов и Димитър Карамфилов.

Събитието се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2021 година. Концертът на Марио Станчев - пиано, Димитър  Карамфилов - бас  и Христо Йоцов  - ударни е на 2  ноември 2021 г.  от 18.00 ч. в Culture Hotspot Milcho Leviev/ Къща „Иван Черноземски“  в Стария град, ул. Ц. Лавренов № 5.

Билети в мрежата на ИВЕНТИМ и на място преди концерта.

Марио Станчев (1948) е един от популярните джазови музиканти във Франция, избягал от България през 1980 година. Неговата и на неговия баща (обичания в  София пианист Тинко Станчев) родина му отказва професионално развитие, което той постига в родината на своята майка. Житейската му история днес  можем да причислим към категорията на баналните, но преди 41 години тя е направо драматична. По донос, написан от негов колега, с когото са работили в Скандинавия, почти през целия период на 70-те години западната ни граница се затваря за него. Заради престараването на някои фуражки от силовото ведомство на народната република му затварят и източната, разказва историята още преди години inspiro-bg.

Така се стига до безумието заради отсъствието на Марио Станчев да пропаднат обявени и рекламирани от най-тиражния съветски вестник „Комсомольская правда“ концерти на „Симеон Щерев квартет“ в… Москва. Билетите за тях са продадени още при отваряне на касите, а за това голямо културно събитие в съветската столица пристигат музиканти и джаз фенове чак от Сибир и Азербайджан. Забраната за Марио Станчев важи и за други страни от социалистическия лагер, та дори и за Индия, културните отношения с която се установяват, наблюдават и ръководят лично от Людмила Живкова.

По същото време първият албум на „Симеон Щерев квартет“, издаден от „Балкантон“ (1976), прави името на Марио Станчев известно в европейските джазови среди и за квартета започват да пристигат покани за концертни и фестивални прояви, отказвани или приемани с участието на друг пианист. Най-сетне някой от милиционерските ведомства с повечко ум в главата извоюва на Марио разрешение да пътува като акомпаниращ пианист на Камелия Тодорова за участие в международния конкурс за джазови вокалисти в Полша. Вратата се открехва, но в „страната на неограничените невъзможности”, както две десетилетия по-рано Милчо Левиев определя България, всяка заповед и разрешение е предпоследно. За утре не се знае нищо и Марио Станчев взема по-решителни мерки и крои планове за емиграция.

Нелегалното пресичане на българо-турската граница става на 12.09.1980 г., старателно подготвено във Франция от майка му Мишлин. С паспорта на френски журналист и подменена снимка Марио Станчев, дегизиран и с кола с френски регистрационен номер, благополучно преминава граничния контрол в България. Но на турския е задържан за няколко часа, обилно потейки се в догадки и страхове. Оказва се, че в същия ден Кенан Еврен е направил военен преврат в южната ни съседка и по всички гранични пунктове охраната и проверките са засилени.

Във Франция първата му публична проява е в два концерта от програмата off на джаз фестивала в Нанси: в концертите на Декстър Гордън и Мел Уолдрън. „Така фестивалът в Нанси, пети или шести по ред, ми послужи като трамплин за установяване в новата среда – споделя Марио Станчев. - Чуха ме много музиканти и организатори, установих различни контакти. После се преместих в Лион и станах преподавател в Музикалната академия на града.  Първоначално две години с клас по акомпаниране, но успоредно с това, започнах да давам уроци и по джаз пиано. В Музикалната академия нямаше такъв клас, нямаше и джазов департамент. Постепенно всички се убедиха, че работата върви добре и се престрашиха да открият клас по джаз пиано, който поех. По този път от 1982 г. започнах да бутам нещата и да убеждавам администрацията да открие специален департамент.  Междувременно направих няколко концерта с най-известния френски барабанист Даниел Юмер и записах с него и басиста Майк Ричмънд първата си плоча във Франция – Un certain parfum (Един особен парфюм).    Но в Академията борбата ми продължи цели пет години до 1987-ма, когато най-сетне създадохме Департамента по джазова музика.“ 

В момента този департамент е най-големият във Франция и включва всички основни инструменти и главните теоретични дисциплини. Освен това се провеждат практически занимания с различни малки формации, за които Марио пише музика и аранжира. Той създава и биг бенд към Академията, с който прави продължително турне в Северна Африка, докато идва момент за раздяла с оркестъра. Педагогическите му умения стават известни във Франция и отвъд нейните граници.

През 1994 г. участва в големия фестивал Newport-New York  (втори българин след Веселин Николов и неговия състав „Бели, зелени и червени“ през 1979 г.) и като следствие получава предложение и провежда майсторски клас в New Schoоl of Music в Ню Йорк.

Малко по-късно „Дешер“, едно от най-големите специализирани издателства във Франция, издава негов учебник по практическа хармония за пиано. Този учебник е преведен в САЩ и не остава единствен в неговата досегашна педагогическа кариера. Педагогическата дейност на Марио получава и своето най-голямо международно признание. През 1996 г. неговият ученик Франк Авитабил печели първа награда на конкурса, организиран и протичащ под патронажа на големия пианист Мартиа Солал. Самият Солал е приятел на Марио Станчев, свирили са заедно, българинът е изпълнявал негови произведения за пиано и оркестър. Заедно участват и в проекта „Рапсодия в синьо“ на Гершуин за две пиана и симфоничен оркестър.

През 1996 г. преработва своята четиричастна сюита за пиано, перкусионен ансамбъл и брас квинтет – „Скот“ (Джоплин), „Дюк“ (Елингтън), „Чарли“ (Мингъс) и „Чик“ (Къриа), – произвела силно впечатление на Третия джаз фестивал в зала „Универсиада“, последният с участието на Марио Станчев. С нея той печели наградата на кмета на Лион. „Точно тази сюита ме насочи да пиша повече музика за по-големи ансамбли и с по-разнообразни, не само джазови изразни средства. Така по поръчка на фестивала в Бастия, Корсика, към края на 80-те години написах произведение за оркестър и хор от специфичните корсикански гласове – Collages. По това време вече работех със състава „Интеграл“, доста известна формация за съвременна музика. Композирах за тях, понякога свирехме заедно.“

Междувременно звукозаписната продукция на Марио Станчев се множи както в Европа, така и в  САЩ. С някои от своите състави Марио започва да гостува в България, винаги приет с голяма радост от стари колеги и познати, от млади и нови почитатели на изкуството му. Прави и показни уроци в училищата, на които е възпитаник – Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Според случая участва със свои колеги от цяла Европа и България в почти всички джазови фестивали, провеждани на нашата територия.