Георги Господинов има безпрецедентна дарба да пише красиво, но и да кара хората да се замислят.

„Хората днес живеем по-бързо, но помним по-кратко. Човек не е устроен за тази скорост” , каза Георги Господинов. „Този бавен и спокоен следобед, който ни се случва в момента, е един абсолютен лукс – ето такова бавно време е време на натупване и изработване на памет. Аз ще си спомням със сигурност тази среща!” 

Един от най-популярните автори на нашето съвремие представи най-новия си роман „Времеубежище” в рамките на фестивала „Пловдив чете". Почитатели на Господинов и неговото творчество успяха да се докоснат от първо лице до писателя.

Синята книга коментираха литературният критик Борис Минков, собственикът на „Жанет 45” - Божана Апостолова и Георги Господинов.

„Времеубежище” излиза от печат по време на изолацията, в момент, в който българинът има кризисна необходимост от огъня на надеждата, който ще му напомни, че животът продължава своя ход. „Романът е една широка утопия”, където обединителната частица у двамата лирически герои е желанието за възстановяване на миналото, каза Борис Минков. Те са общи, но ги отличава една съществена разлика, „Гаустин е пътешественик във времето, който винаги и навсякъде е у дома” , докато Г.Г. е подгонен от интуитивното си ревностно усещане, че никъде не може да се почувства така. „При Господинов вече са явни времевите експерименти, които той прави, но все по-силно се усеща тук играта с пространството, едно географско сърфиране”, добави литературният критик.

Впечатление за това прави и градът Ню Йорк, който е представен като част от Европа, просто по стечение на обстоятелствата бива отместен отвъд океана. В тъканта на текстовете на Георги Господинов често е вплетено в миниатюра някакво друго повествование, анализира той, така и в тази книга „има множество романи в миниатюра щедро разпръснати”.

„Забелязвам, че тук има три стола, три води и два микрофона, т.е. Гаустин би трябвало да е третият мълчалив човек”, започна авторът. Гаустин бележи своето начало от един епиграф, подписан с неговото име и останал да виси недовършен във времето,  после създава разказ за него, а в книгата му „Времеубежище” можем да проследим историята на този едновременно бутафорен и действителен персонаж.

Преди близо три години, Георги Господинов тръгнал да съчинява този роман, като отправна точка били човешките страхове. Впоследствие обаче изплувал най-силният, който осмислил неговата творба, че един ден може да забравим всичко, да се превърнем в безпаметни, непринадлежащи никому и на нищо същества.

 „Ако не сме в нечия памет, то има ли ни изобщо”, попита той риторично.

Темата с времето винаги е вълнувала автора, както можем да проследим в късометражния филм „Сляпата Вайша” и други негови творби. Ние живеем едновременно и в миналото, и в предстоящото, във „Времеубежище” обаче страхът от дефицита на бъдеще е по-силен от всякога и това кара героите отчаяно да разравят миналото в търсене на спасение, но всъщност оттам може да дойде и всепоглъщащият демон, който ще ги погуби.

Божана Апостолова сърдечно благодари на аудиторията, че за пореден път залите на „Пловдив чете” са пълни с хора.

 „Това е най-добрата му книга! Аз му пожелавам следващата да е по-добра от тази, и да върви все нагоре, докато въздухът свърши”, каза с уважение собственичката на ИЗ „Жанет 45”, с която делят съвместна работа вече 20 години.