Георги Гочев*

Културата е много неща – материални и нематериални, – но е преди всичко човешко отношение. Културата е преди всичко приличие и почтеност.

На 24 и 25 май са т.нар. Дни на европейския съсед (European Neighbour’s Day): фестивал за обмяна на идеи и работещи практики в развиването на местните общности. Тази година домакин на фестивала е италианският град Матера, който заедно с нашия Пловдив е избран за Европейска столица на културата през 2019 г. В тези два дни аз и мои колеги трябваше да представим в Матера театралния и социален проект "Медея" **, един от главните акценти на пловдивската програма. Премиерата на едноименната антична драма от Еврипид предстои на 28 юни в Античния театър на Пловдив. В Матера трябваше да представим подготовката на представлението и по-специално образователните семинари с 80 местни деца от ромски, еврейски и арменски произход. Няма да говоря с клишета за интеграция и европейски ценности; това, което постигнахме с децата, беше желание да учат, да общуват и да се усмихват. Толкова: за някои е малко, за други много. Отидете в Столипиново и питайте някое от децата за Алекс или Снежи. После обаче ги попитайте и дали знаят нещо за т.нар. Европейска столица на културата, под чийто банер сме ги задължили да се снимат, пише , "Дневник".

Та трябваше да представим нашата работа в Матера. Трябваше е точната дума, макар че говоря за нещо в близкото бъдеще. Защо това нещо няма да случи? Съвсем по български: заради непочтено или направо некадърно отношение на местни администратори, които могат да осчетоводят милиони левове за тъпани и фойерверки, но не и няколко стотин лева за самолетни билети. Седмица преди заминаването ни резервациите за самолетни билети най-сетне са направени; два дни преди да заминем обаче ни съобщават, че билетите не могат да бъдат платени от организаторите поради административни причини. Не поради липса на средства – подчертавам, - а поради административна пречка. Разбира се, късно е да се купят каквито и да е други билети на прилични цени, камо ли, при удължен срок на престоя, да се намери свободен хотел в Матера. Единствената възможност, която ни се предлага, е да платим сами вече резервираните билети, след което организаторите да сключат с нас граждански договор и да ни възстановят сумата. Отказваме категорично.

Някой читател на този текст ще си каже: ами така ви се пада, като искате да пътувате на гърба на европейския данъкоплатец. Не, не искаме да пътуваме на ничий гръб. Извършили сме работа, чиито резултати са публични, и заради качествата на тази работа сме поканени да представим един от "чистите" проекти в програмата на Европейската столица на културата. Говоря за "чист", защото има и нечисти. Или откровено безсмислени, чиято единствена цел е да се усвоят пари. Границата между едните и другите е спорна и размита, особено когато става въпрос за изкуство, но, както казах, питайте хора от местните общности кое за тях самите е било полезно. В крайна сметка Пловдив спечели състезанието не заради седемте си хълма, а заради многообразието от общности и живи култури. Май сме забравили, че изкуството служи и за това: да прави хората по-културни. Което ще рече по-свързани едни с други, а значи и по-почтени.

Затова и пиша това, което пиша. Не за да се оплаквам, че няма да пътувам на европейски разноски до Италия. Не и за да се оплаквам от чиновници, т.е. не питам защо се резервира билет до Италия на цена от 1500 лв. на човек, след което този билет не се купува не заради безумно завишената му цена, а заради някаква спънка в някакъв закон. Пиша това, което пиша, защото съм възмутен от непочтеното отношение към тези, които всъщност се опитваме да правим културата на тази уж европейска столица. Мога да разкажа как местни администратори ни извиват ръцете да работим с правилната ромска фондация в Столипиново, защото кметът е избран и с гласовете на местния ромски тартор, но няма да го направя, ами ще разкажа ей този дребен случай. Ще разкажа него, защото непочтеността и некултурата личат най-вече в дребните и всекидневни неща.

Големите непочтености – като въпросния ромски тартор и неговата могъща фондация – се сриват сами от собствената си глупост и изчезват, докато малките непочтености оцеляват, трупат се и се превръщат в обичайни практики. Превръщат се постепенно в една могъща некултура, която никакви фестивали, представления и семинари не могат да побутнат.

Това казвам: некултурата не започва с чалгата. Започва с непочтеността на уж културни хора.

---

*  Георги Гочев е филолог, преводач, културолог и преподавател в Софийския и Нов Български университети. Автор е на книги, сред които „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“ и „Безделникът“, публикувани от пловдивското издателство „Жанет 45“. Носител на множество награди, сред които „Христо Г. Данов“  в раздел „Хуманитаристика“ за преводите на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. 

** Проектът „Медея“ е един от акцентите в програмата на „Пловдив – Европейска столица на култарата 2019“.  Той включва поредица от обучения на деца от различните общности на Пловдив, изложба, документален филм и спектакъл, който ще се играе в края на юни на Античния театър. Новият превод на античната трагедия на Еврипид е дело на Георги Гочев и Петя Хайнрих. Режисьор е Десислава Шпатова, композитор – Асен Аврамов, сценографията и костюмите са дело на Зина Генч.  Ролите изпълняват Снежина Петрова, Петър Дочев, Владимир Пенев, Станка Калчева, Ивайло Драгиев, Георги Гоцин, Алмут Гочев от Дойчес Театър, Койна Русева, студенти от Нов Български Университет и деца от общностите в Пловдив. 

Проектът „Медея“ е на „Легал арт център“ в партньорство с Нов български университет, Сдружение "Алианс за равни права и устойчивост", Фондация "Аракс", Организация на евреите „Шалом“, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ и Гьоте-институт България.