от Божидар Чеков, Париж 

Франция се сбогува с един герой. Полковник-лейтенант Арно Белтрам защити честа на френската армия, по начин, по който само истинските воини са способни.

На 23 март в малкия провинциален град Требес един френски мароканец се е барикадирал с няколко заложници в местния супермаркет. След като убива двама от тях, пристигналите на място полицаи и жандарми започват преговори за спасяване на останалите.

Във Франция Жандармерията е част от Армията. Обучението им е едно и също. Жандармите се различават от полицаите, защото имат статут на военни. В кризисни ситуации те си сътрудничат. Такъв е случаят в Требес.

Командирът на отряда Арно Белтрам успява да убеди похитителя пусне заложниците, а в замяна да задържи него. Без всякакво оръжие 45-годишният офицер се предава на ислямиста и спасява по този начин няколко човешки живота с цената на своя собствен.

Впоследствие той вероятно се е опитал да обезвреди похитителя с голи ръце, защото навън се чуват изстрели. Базираните в околностите специализирани военни части щурмуват супермаркета и ликвидират мароканеца. Прострелян с няколко куршума и с прерязано гърло, достойният командир издъхва късно през нощта.

Отзвукът от събитието отвори полузабравената страница на човешките благодетели като чест и достойнство. Французите откриха в саможертвата на младия офицер много важни ценности, които не се постигат нито с цифровизация и още по-малко с роботизация. Арно Белтрам отстъпи живота си, както всеки възпитан човек отстъпва мястото си в градския транспорт.

Той постави човешката стойност над всичко останало. От кратката му биография става ясно, че командирът на жандармерийския отряд винаги е бил отличник, винаги - първи, винаги - за пример. Знаменосец на випуска, младият офицер нагледно показа, че униформата е призвание. Че военната професия не подготвя професионални убийци, а защитници на народа, именно от убийците.

Атентатът в Требес удължи списъка на невинни жертви, паднали под оръжието на млади фанатици. Матрицата е една и съща. Всички, без изключение, са с френски паспорти, получени по рождение или натурализация. Мнозинството от тях са араби, деца на емигранти.

Родителите са смирени и работливи хора. Някои от децата им отказват да следват родителския пример. Още от малки те формират банди на етническа основа и влизат в конфронтация с представителите на държавата – полицаи, пожарникари и лекари.

Разбиват аптеки, лекарски кабинети и дори хлебарници. Около всички градове се формират гета. Напуснали преждевременно образователната система, френските араби неизбежно печелят насъщния с трафик на наркотици. Рано или късно влизат в затвора за кратко и вместо да излязат разкаяни, те се радикализират.

Затвореният кръг, в който се въртят, намира отдушник единствено в мъченическа смърт, след избиване на възможно най-голямото количество неверници. Ал Кайда и впоследствие Ислямска държава се превърнаха в идеал за тези ограничени и фанатизирани младежи. Около хиляда от тях заминаха за Сирия и Ирак. Други - за Либия.

Между „заминалите има и жени, чието призвание е да раждат „бъдещи бойци“! От участниците във войните някои вече се завърнаха. Точният им брой е неизвестен.

Зрелищните атентати започнаха през януари 2015 година със „Charlie Hebdo“ и убийството на 12 журналисти.

През април същата година един алжирски студент отне живота на 32-годишната инструкторка по гимнастика Орели Шатлен. Първото демонстративно рязане и набиване на кол на глава във Франция бе извършено през юни 2015 година близо до Гренобъл. През ноември в парижката зала „Батаклан“ по време на концерт бяха убити 130 зрители. Следващата 2016 година не се различаваше от предишната.

През юни в едно парижко предградие, бяха намерени заклани докато спят в собствения им дом Жан Баптист и Жесика Шнайдер, служители в местната полиция. На 14 юли - на Националния празник на Франция, камион, каран от тунизиец, връхлетя върху спокойно разхождащите се хора в Ница.

Резултатът от нападението е 86 невинни жертви и 458 ранени. Само два дни след „Ница“ двама френски араби заклаха по време на служба свещеника Жак Хамел. Зверските нападения не спряха. На 1 октомври 2017 година тунизиец без документи наръга смъртоносно на гарата в Марсилия две братовчедки – 20-годишната Моран и по-голямата с една година Лора.

След последните убийства Франция с 250 загинали оглави зловещата класация по брой на жертви от атентати.

Повече от ясно е, че нито полиция, нито жандармерия, нито дори цялата френска армия да тръгне по улиците на страната няма да предотврати ислямските издевателства. Това, което липсва на изпълнителната власт, не е оръжието. Липсват законите, необходими за радикално изкореняване на ислямизма.

Отнемане на гражданството, което Франция щедро раздава без да обръща внимание на религиозната принадлежност на кандидатите, е наложително. Експулсиране на осъдените и спиране на социалните помощи за семействата, чийто членове са с кръв на ръцете, е друга мярка.

Запазването на социалния и етнически мир се нуждае спешно от политици, притежаващи себеотрицанието на полковник-лейтенанта Арно Белтрам. Когато майка му бе уведомена смъртта на нейния син, както и начина, по който е настъпила, старата жена не показа никаква изненада. Тя само каза: „Той е възпитан така. Да даде живота си в защита на френския народ!“

Кореспондентът на Plovdiv Time в Париж Божидар Чеков е известен журналист и писател. Дедите му дошли в нашата страна от Егейска и Вардарска Македония, били са участници в Илинденското въстание. След 9.ІХ.1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в лагерите, защото с труд и пот станали собственици на ниви, лозя, мелници и фабрики за коприна. Чеков е юношески шампион на България по бокс. 

През септември 1968 г., едва 22-годишен, Божидар Чеков преминава границата. След двадесетдневни премеждия стига до Париж, където живее и досега. Завършва Висшия лицей по графика „Естиен“. Бил е директор по продажбите в хартиения завод "Лансе", близо до Гренобъл. Носител е на златен орден „Труд и почит“ на Франция.

Издал е няколко книги на български език, сред които „Стрелецът от Айфеловата кула“, „Третият светилник“ и „До Европа и назад“. Публикувал е статии в редица водещи печатни медии в България. През последните 15 години бе кореспондент на списание „Тема“.