Държавна опера-Пловдив кани на 5 октомври от 19 ч.  в Дом на културата „Борис Христов“ на оперния спектакъл „Фалстаф“ от Верди.  "Всичко в света е майтап и човекът за шут е роден“ – с тези думи завършва комичната опера „Фалстаф” – последната творба на Верди по пиесата „Веселите Уиндзорки” на Шекспир. Потопени в глазурата на la dolce vita, ще узнаете тайни и интриги, обилно полети с херес.  Ще преживеете един финал, в който животът не свършва, а неудържимо блика в пъстри пръски. Незабравима вечер с Кирил Манолов – навярно най-добрия, колоритен и могъщ Фалстаф сред съвременните оперни изпълнители и със специалното участие на примата Мариaна Пенчева.

Ето и творческия екип на спектакъла: Диригент - Павел Балев; Режисьор - Нина Найденова;Сценография и костюми - Елена Иванова; Хореографски дизайн - Анна Пампулова; ормайстор - Драгомир Йосифов; ом.-режисьори: Мая Лачева, Дима Димитрова; Корепетитори: Рита Дечева, Ралица Ботева, Росица Димова, Ния Недкова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ: Джон Фалстаф - Кирил Манолов; Форд - Свилен Николов; Фентън - Марк Фаулър; Доктор Каюс -Александър Баранов; Бардолф - Момчил Караиванов; Пистол - Евгений Арабаджиев;Алис Форд - Марияна Панова; Нанета - Вера Гиргинова; Мисис Куикли - Мариана Пенчева – гост; Мег Пейдж - Елена Чавдарова – Иса; Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив

Верди е убеден, че „Отело“ е последната му оперна творба. Но през ноември 1890 г., когато композиторът е навършил 77-годишна възраст, той се запознава с либретото на Ариго Бойто — „Фалстаф“ по сюжет на Шекспировата комедия „Веселите уиндзорки“. Верди харесва извънредно много либретото и веднага се съгласява да напише върху него опера.

Композиторът винаги е имал желание да твори по Шекспирови сюжети, но много трудно се е решавал на това. Верди е познавал отлично творчеството на великия английски драматург и не един път е разглеждал „Веселите уиндзорки“ като основа за комична опера. Дълги години той мечтае да напише комична опера. И тази своя мечта успява да реализира почти на 80-годишна възраст.

„Отело“ му отнема повече от пет години, а „Фалстаф“ той завършва за по-малко от две години. Премиерата е на 9 февруари 1893 г. в миланския театър „Скала“ и преминава с изключителен успех. На това представление става едно импровизирано чествуване на 80-годишния майстор-творец. След изнасянето на „Фалстаф“ искат да го удостоят с титлата „маркиз Бусето“, но Верди категорично отказва. 

Във “Фалстаф” няма главни и малки роли: всички са еднакво важни, еднакво тежки и трудни, както в живота. Либретото на операта е по гениалната комедия на Шекспир “Веселите уиндзорки”.

В края й Верди осмива Фалстаф, но всъшност, се надсмива над себе си. Хуморът му е уникален, но неговата любов към героя, въпреки че му се подиграва, е огромна и безценна. Той превръща главния персонаж в един универсум, където ние плуваме, потъваме, спасяваме се и разрешаваме проблемите, смеейки се. Всъщност Верди показва, че има милост към Фалстаф, към нас и към целия свят, с благодарност за един безценнен, прекрасен живот.

Самият композитор определя новата си опера като „лирична комедия”. Това отговаря на провеждането на две драматургични линии на действието, които умело се преплитат – романтично-любовната история между най-младите Нанета и Фентън и комично-ироничната линия на историята около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. И всичко това – в прекрасните традиции на италианската commedia del arte!