Евгений Тодоров ще представи петата си книга със спомени „Запомнете Пловдив: Освобождаване от спомените“ на среща с публиката на 8 февруари от 19 часа в Културен център „Тракарт“.

Това, по думите на автора, най-вероятно ще бъде финалът на 20-годишния му труд, посветен на това да събира и разказва живата история на Пловдив от 30-те години миналия век насам. В поредицата са съхранени вълнуващи спомени за кварталите под тепетата, техния живот, емблематичните личности, чудаците, артистите, кафенетата, уличния кипеж.

В петия том се описва основно животът в западните квартали на града – около Сахата и Бунарджика, Мараша, Матинчеви градини. 

Авторът често излиза от начертания маршрут, за да се върне към стара тема или да коментира минали събития от днешна гледна точка. Тази книга е колкото за миналото, толкова и за 2018 г. Днес се вълнуваме от джендърите примерно, а този проблем е съществувал и едно време. Днес Бойко Борисов ходи при Путин, а помним ли Тодор Живков как ходеше при Брежнев? Фалшивите новини не са от днес – само че тогава им викахме „партенки“... И т.н.

Животът в миналото създава един паралелен свят, някой път спомените започват да тежат твърде много. Авторът разсъждава и върху този феномен, който сигурно познава доста добре. Може би затова слага точка на „Запомнете Пловдив“. Или поне засега, пише в предговора на „Запомнете Пловдив: Освобождаване от спомените“.

Ето какво споделя Евгений Тодоров за дългия път около събирането и съхраняването на историите в петте тома от поредицата:

„Може би трябваше да напиша тази книга по-рано. Тя съдържа спомени за Пловдив на хора, които помнеха града и хората от 30-те години още. Те знаеха истории, които май няма вече кой да разкаже. 90 процента от тях не са между живите. Светла им памет. Това бяха хора, които обичаха Пловдив до последен дъх.

Някои от тях в последните дни на живота си изкатерваха стълбите до тавана, където се намираше студиото на Пловдивската телевизия, и оставяха спомените си пред камерите. Часът на предаването „Запомнете Пловдив“ изтичаше, а те искаха да разказват още и още. Знаеха, че повече няма да имат сили да изкачат стълбите.

Не знам дали не звучи грозно, но си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и вече можеш да си отидеш от този свят.
Та няма как да прочетат тази книга повечето, които я написаха. И техните прители, и много от зрителите, които допълваха, коригираха, спореха.

Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е описано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от онзи Пловдив, от който малко е останало. Най-много обаче се надявам младите, които тепърва осъзнават интереса си към миналото на Пловдив, да стигнат до тази книга, за да открият там своите корени – да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им.

Така аз попадам от време на време на по някой ред, написан от други автори за баща ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които трябва да бъда горд и съм длъжен да ги разкажа на внуците си.

Та това е книга, в която може да откриете неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата.“

Книгата излиза на книжния пазар със запазения знак на издателство "Хермес" и е подпомогната по програмат на община Пловдив за важни за града издания. 

Фотография: bTV