Епичен завършек на Hills of Rock 2024! Паметно шоу в последния ден на тридневния фестивал успя да затвори подобаващо страницата на тазгодишното издание, като остави в публиката заряд и усещане, че "следващата година пак ще се видим в града под тепетата".

Незабравимо пътешествие през различни музикални стилове и различни измерения – така накратно може да бъде описан 27 юни на Гребната база.

Главната сцена беше открита с една банда, която е толкова провокативна, че няма начин човек да ги види и чуе и после да ги забрави. Критиците определят музиката на Combichrist като електро-индъстриал, обаче това не е важно. Те имат собствено определение за творчеството си, което звучи така: „Electronic Body Music, познато повече под съкращението EBM.” За двадесет години на сцена, бандата на Анди ЛаПлегуа е събрала доста почтителна фенска маса, а цялостния перформанс абсолютно разпознаваем. Не пропуснаха да подарят това усещане за Combichrist и на присъстващите на Hills of rock. От облеклото и визията им, през сценичното поведение, до всеки звук, който произведоха - те просто владееха и разтърсваха.

Шведеската банда Pain пое щафетата в електронното звучене.

Групата е създадена през далечната 1996 от Петер Тагтгрен, който е лидер на дет метъл величието “Hypocrisy”, музикален продуцент и култова личност на скандинавската метъл сцена.

Като мултиинструменталист, той е „мозъкът“ на целия проект Pain, като това включва и текстове, и музика.

Поклонниците на бандата знаят, че той има специално отношение към България и българските фенове и приема радушно виковете “Пешо, Пешо” от тълпата. Дори той сам се представя така, когато свири у нас.

Стартираха с “Push the pusher”, но не пропуснаха да зарадват феновете си с култовите парчета “Same old song” и “Shut your mouth”, с което и завършиха.

Последва рязка смяна на стила с легендите от Suicidal Tendencies, които идват чак от Лос Анджелис, Калифорния, за да забият на родна сцена както само те умеят. Не са много бандите, създадени още през 80-те, които успяват да пазят и поддържат първоначалния си заряд и енергия и до днес непокътнати… Но това едва ли е случайно, все пак трябва да има причина вокала Майк Мюър да бъде наричан “Сайко Майко”.

Стартираха с култовото им парче “You can’t bring me down”, но не пропуснаха и хитове като “Send me your money” и “War inside my head”. Енергията от сцената се прехвърли ударно към публиката, която не спря да скача и танцува. Разбира се, заформи се и мошпит, в който десетки се включиха.

Но за да отдаде истинска почит към феновете, Сайко Майко покани част от публиката на сцената, сред която имаше хора от всякакви възрасти.

В 22:45 ч. облика на мейнстеджа се промени тотално, за да поведе публиката в друго измерение. Петимата викинги от Amon Amarth буквално ги понесоха към Валхала с безапелационното си представяне, изковано в огън и мотиви от скандинавската митология.

Доайените в мелодик дет-а и викинг метъла поразиха феновете си с цялостния мизансцен. Всеки декор беше на мястото си и се сменяше в точното определено време за това. А ако при падането на завесата в началото, статуята на винигския войн накара феновете да затаят дъх в очакване какво ги предстои, то при появата на морското чудовище Йормунганд направо взриви сетивата на присъстващите. Йохан Хег дори влезе в ролята на Тор, за да предотврати Рагнарок (края на света) с Мьолнир в ръце.

Amon Amarth създадоха един цялостен хомогенен спектакъл, а съвършения звук само допринесе феновете не просто да чуят любимите си парчета, а да ги почувствам и да бъдат възнесени от тях.

Откриха с “Raven’s Flight”, изсвириха “Guardians of Asgaard”, “Pursuide of Vikings”  и завършиха с бис от двете култови парчета “Crack the sky” и “Twilight of the thunder God”. Финалните думи на вокала като обръщение към тълпата бяха “Always raise your horns”. 

След бруталното им представление публиката се пренесе към сцена На тъмно, където тридневния фестивал бе закрит с последния концерт.

„Искам да благодаря на всички банди, които през тези три дни подгряваха изпълнението ни“, каза в първите си думи към публиката барабанистът на Обратен ефект Симеон Рафаилов, когото всички познават като Бате Симо, . Хумористичният заряд не напусна сцената до финала, което изпепели умората, натрупана в публиката през последните дни. Стотици фенове на пяха с цяло гърло и танцуваха на класики като „Кольо пияндето“, „За Марчето“, „Моля ви, мадал“, „Карагьоз“, „Полет“ и други.

„Тази песен е правени преди много години, но за съжаление, нищо от тогава не се е променило. Не ми се иска да е така, надявам се децата ви да променят това“, сподели Ники Попов, малко преди изпълнението на „Поне да Ви го кажа!“.

Без дистанция с публиката изпълнението на българската банда Обратен ефект беше може би точния завършен на тридневния фестивал, който Пловдив ще помни дълго!

Партито обаче не искаше да напуска Гребна база и продължи в някои от последните работещи заведения.