Еми Барух ще представи най-новата си книга "За евреите и други демони" на 20 февруари от 19 ч. в "Петното на Роршах". Събитието е част от поредицата на Литературен салон Spirt and Spirit и литературния фестивал "Пловдив чете".

"Още подзаглавието легитимира жанровото многообразие и мултиплициращия подход, който е избрала Еми Барух при подредбата на книгата – епохи, етюди и есета. "Необяснима книга, непобираща се в определения. Изумителен с честността и ефирността си разказ, който те повежда през мащабната картина на странстващия и страдащ еврейски народ, за да те приюти накрая в осиротялото сърце на едно пораснало момиче, загубило баща си", казва Мария Касимова-Моасе.

"Отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история: “За евреите и други демони” трудно се побира в познатите ни жанрови рамки. Това е странстваща книга, енциклопедична, поетична и ерудирана едновременно, която непрекъснато пресича граници и търси своята въображаема родина. Еми Барух е написала не само книгата за еврейството в България, а за съдбата на съвременния човек изобщо", казва Димитър Кенаров.

Еми Барух е журналист, преводач, продуцент, документалист, куратор и мениджър на проекти от областта на културата и социалната роля на изкуството. Завършила е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Превежда от френски и испански. Ползва английски, италиански, руски и иврит. Сътрудничеството ѝ с издателство "Жанет 45" започва с преводите на известния кубински писател Педро Хуан Гутиерес. Предстои появата на новелата "Ягода и шоколад" от Сенел Пас.
Била е коментатор в българската секция на Дойче Веле; главен редактор на сп. "Едно"; съветник по културните въпроси в българското посолство в Брюксел; главен комисар и президент на Националния комитет "Европалия България 2002” - най-голямата PR акция на България в европейската столица на Европа с участието на над 800 български творци.

Под нейно ръководство са организирани за първи път в България изложби на Фрида Кало и Диего Ривера, на Пабло Пикасо, на Ян-Артюс Бертран - Земята отвисоко, на Моста на влюбените, който оттогава става постоянно експозиционно пространство, и др.