Докато Пловдив изживява последните дни от битието си на Европейска столица на културата, изключително богатият сезон на изложби в Париж приключва в галерията на „Гран Пале“, в сърцето на френската столица с вълнуваща изложба на Ел Греко. Под патронажа на Лувъра, с участието на Арт институт от Чикаго и финансовата подкрепа на фондация "Ставрос Ниаркос", 71 картини връщат посетителите в 16. век, епоха през която се ражда съвременната живопис. По много причини Ел Греко не е от най-известните или най-познатите художници на своето време, но със сигурност е от тези, които са оставили трайни следи.

Роден през 1541 година на остров Крит, принадлежащ тогава на Република Венеция, младият зограф започва с рисуване на икони. Гръцкото му име е Менегос, което по-късно променя на латинско – Доменико. Фамилията му е Теотокопулос. Споровете около точното вероизповедание на Греко – православно или католическо, никога не спират, защото никой не е открил следа от негово кръщелно свидетелство.

25-годишен той се преселва в самата Венеция и работи с най-известните майстори на ренесансовата живопис - Тинторето, Тициано и Басано. След града на Дожите, Греко живее в Рим и за кратко време работи заедно с Микеланджело в Сикстинската капела. Тогавашните му съграждани не могат да си обяснят внезапното напускане на Италия и преселването в Испания. Оказва се, че вкусовете и разбиранията на двамата майстори не съвпадат. Нещо повече! Ел Греко протестира пред Ватикана за фреските на Микеланджело. Мускулестите и атлетически тела на светците според него не отговарят на Евангелието, което ги описва като мъченици. По-късно той споделя с един приятел: „Анжело е добър човек, но от живопис нищо не разбира!“.

По това време Испания е под господството на Филип II. Страната изживява своя Златен век. Ел Греко, заедно с някои свои ученици, се установяват в Толедо. Познанията му в областта на църковната живопис веднага намират приложение. Поръчките от страна на духовенството позволяват на новопристигналия художник не само да замогне, но дори да забогатее.

Кралят според съвременници не го харесва, но въпреки това дори и той му дава работа. За кратко Ел Греко живее с една испанка – Жеромия де лас Куевас, от която му се ражда син – Жорж Мануел. В последствие жената изчезва и той отглежда детето сам. Ел Греко е работохолик. Рисува портрети на благородници, стенописи на манастири и църкви, прави скулптури, дори намира време за архитектурни реализации.

Майсторството му се изразява предимно в наситения от нюанси син цвят. Пари текат отвсякъде. А той обича парите и ги харчи с размах. Настанява се в палат с 24 стаи, обядва и вечеря с оркестър. Синът му расте и става художник в сянката на баща си. Двамата са неразделни в рисуването, но Жорж Мануел изглежда предпочита продажбите и не само. Някои от платната, дори и договорите подписва с подписа на баща си. Това двуличие не се приема добре. Срещу Ел Греко дори се води съдебен процес. Самата живопис също се променя.

Сините багри стават все по-тъмни, а лицата и телата неестествено се удължават и изкривяват. Мълвата, че художникът не е с всичкия си плъзва между Толедо и Мадрид. Църквата начело с Инквизицията не одобряват настъпилите промени. Поръчките намаляват, парите пресъхват и падението на художника приключва с неговата смърт през 1614 г. Едва тогава става ясно, че деформираните и удължени фигури от платната на Ел Греко не са резултат на неговата лудост, а на очно заболяване. С годините той е развил астигматизъм.

Художникът е погребан в двора на една от църквите с негови фрески. Следствие на размирици и пожари, тлените му останки са  унищожени. Останала е само табела с неговото име. Испанското правителство построява музей в Толедо на името на Ел Греко, открит за публиката едва през 2011 г.

Венецианската школа с Тинторето и Тициано оказва силно влияние върху Ел Греко,  а по-късно всички известни испански майстори на четката се считат за негови наследници - от портретите на Диего Веласкес и багрите на Франциско Гойя до кубизма на Пабло Пикасо.

Според специалистите, общият брой на творбите на майстора от остров Крит са около 800. Възниква въпросът – защо само 71 картини са изложени в Париж? Много просто – поради ревност или завист. За гърците Ел Греко е грък. За италианците той е венецианец, а за испанците – испанец. Поради това картините изложени в „Гранд Пале“ идват от Америка, Лувъра и Италия и нито една от Испания. Тази международна неразбория не пречи на посетителите от цял свят да се наслаждават на последния майстор от Ренесанса. Изложбата продължава в "Гран Пале" до 4 януари 2020 г.