от Деница Лещева, TrafficNews

„Два века от средновековната история на Пловдив тънат в мрак. Липсват сигурни сведения какво се е случило през този период”, разказа доц. Камен Станев по време на традиционните срещи на Пловдивското историческо общество в клуб Петното на Роршах.

Той се постара да отговори на въпросите какъв е бил животът в средновековния Филипопол, какво е било местното население и имал ли е градът стратегическо значение през този период .

 „Периодът VII – IX век е бил преломен в историята на днешна България, както и за цялата тогавашна Византийска империя“ – разказа историкът – „По време на управлението на Юстиниан Велики империята се простирала от Испания на запад до Близкия изток и от Дунав на север до Египет на юг. Огромната империя, обаче, била често атакувана от варварски племена, особено авари. Те нападали градовете с цел грабеж, но не се заселвали в тях.“

Късната античност се свързва със славянските нашествия в земите на Тракия. Племената им стигнали чак до стените на Одрин и Солун. Археологическите находки, които се свързват с присъствието на славяните, са намерени в днешен Несебър, но са оскъдни в цяла Тракия. Византийските източници са единствените писмени източници, които дават сведения за периода VII – IX век. Ясно е, че след VI век Тракия отново била романизирана.

През Средновековието градът още бил известен като Филипопол, постепенно в хрониките започнало да се среща и „Плъвдин“, което най-вероятно е превод на тракийското име Пулпудева. Според историка, имената на градове, завършващи на „-дева“, били по-характерни за Северна България. По всяка вероятност тракийското название било своеобразен превод на „Филипопол“.

Градът окончателно попаднал в пределите на Българската държава по времето на хан Маламир през 30-те години на IX век. Преди това е завладян от хан Крум, но той бързо го изгубил от византийците след нашествието си в Тракия. Българите успели да овладеят и цяла Тракия, а единствения достъп до града на византийците бил през Родопите.

Доцентът изтъкна, че следващите два века са „тъмни“ за историята на цяла Тракия. За тях няма писмени източници, освен някои византийски. По всяка вероятност Филипопол не е бил толкова гъсто населен. Градът не се споменава и като водещ административен център. През следващите векове често е попадал в границите на Византийската империя.

Камен Станев обясни и честата практика на византийците, българите и всички завоеватели да изселват местното население на някои градове след завоюването им и да го изпращат в пограничните си територии. Това било и икономически изгодно, защото често при сключване на мир се уговаряли и откупи, но и добър начин новите владетели да се справят с евентуални бунтове. Така при постоянното завладяване на града населението му често се сменяло. През X век тук били изселени павликяни и арменците постепенно заживели заедно с коренното население.

Пловдив бил първият град, завладян от Византия по време на византийското нашествие още през IX век и последният, който бил освободен. През вековете твърде често попадал в границите на Империята, а населението му често се сменяло.

По време на срещата бяха коментирани и четирите кръстоносни похода, които минали през Пловдив.  Според летописци, по това време Пловдив бил разкошен и богат град с много кръчми. Фактът, че след като кръстоносците от Втория поход разрушават града при тръгването си, говори и за отношенията им с местното византийско население по онова време. При четвъртия поход градът бил включен в границите на Латинската империя, но и за този период се знае твърде малко. Когато цар Калоян превзел града, вероятно са разрушени някои крепостни стени. Повечето от завоевателите нахлували в града, като разрушат част от стената на невралгични места. Такова място била Хисар капия - една от портите на Средновековния град.

През вековете Филипопол често попадал и в българските, и във византийските граници. За това свидетелстват редица находки, открити от различните периоди. Сред най-значимите, които бяха коментирани по време на срещата, са средновековен некропол, както и водния резервоар на Небет тепе от периода на Второто българско царство.

По време на презентацията бяха показани и границите на града пред различните периоди, както и редица намерени артефакти при археологически разкопки, които свидетелстват за населението на града и бита му през Средновековието.