Драматичният театър ще предложи на публиката под тепетата една необичайна поредица - „Сцена за идеи и спорове“. Проектът включва серия от публични актьорски четения на авторски текстове, представящи различни гледни точки към проблеми, исторически събития, личности и идеи.

Новият театрален формат има за цел да събуди острия полемичен дух, необходим на съвременното общество, да възроди имената на забравени български и световни мислители, да освети спорни моменти от историческото ни битие, да ни накара смело да се взрем в идващото бъдеще.

Своеобразната театрална форма е насочена към зрителите, за които мисленето е път, сблъсъкът на идеи – авантюра, събудените въпроси – наслада за ума и интелекта.

Входът е свободен с предварително взети от билетна каса и „Галерия 28“ пропуски. Местата са силно ограничени. Четенията се провеждат на лятната сцена в двора на Драматичен театър-Пловдив.

През месец юни ще има две издания на формата - "Ботев срещу Каравелов" на 11 юни и "Разговори с Исус, Пилат и Юда. Евангелие не по Матея" - на 25 юни. 

„БОТЕВ СРЕЩУ КАРАВЕЛОВ“ по Цветан Стоянов - 11 юни, 20:30 часа, Лятна сцена в двора на театъра
Режисьор: Стайко Мурджев; Сценография Петър Митев; Участват: Константин Еленков и Тодор Дърлянов

„Ботев срещу Каравелов“ представя измислен разговор в две части между поета-революционер Христо Ботев и писателя-просветител Любен Каравелов, написан от един от най-оригиналните български мислители Цветан Стоянов.

В първата част на разговора Каравелов отива при Ботев в нощта преди заминаването на четата и се опитва да го спре.
Втората част представлява края на този спор, минути преди фаталният куршум да бъде изстрелян към легендарния български поет.
Текстът представлява радикално преосмисляне на баналното четене на родната история, на корените и характеристиките на народопсихологията ни, задава вечни български въпроси.

Дали пътят на просвещението ще изведе народа от изградения през хилядолетията манталитет или само неизбежният революционен взрив може да освободи народа от качествата, които му пречат?

Наистина ли българският народ е по-особен от другите народи или това е инерцията на масата, която съществува навсякъде и конфликтът с интелигента, който иска да й наложи своята идея дори насилствено, е неизбежен?

Ако искаш да принудиш хората да правят това, което не искат, трябва ли задължително да приложиш някакво насилие, дори и чрез саможертва?

Кое работи повече за съдбата на народа: истината или легендата?

Цветан Стоянов /1930-1971/ е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател.
Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, „Мъдростта на древните митове“ . От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“.

Писателят Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение. В предговора си към неговите „Съчинения в два тома“ (1988) той пише: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.“


“РАЗГОВОРИ С ИСУС, ПИЛАТ И ЮДА. Евангелие не по Матея“ на 25 юни, 20:30 часа, Лятна сцена в двора на театъра
Режисьор: Стайко Мурджев; Сценография: Петър Митев; Участват: Стилиян Стоянов, Венелин Методиев, Ивайло Христов, Алексей Кожухаров, Троян Гогов

Големият български публицист и есеист Стефан Продев представя три измислени разговора на един журналист с Исус, Пилат и Юда.
В своя версия на евангелието писателят представя Христос и Юда като съзаклятници в борбата срещу Рим и богатите фарисеи.

Кое ги разделя?

По-силен ли е борецът от човека?

Каква е цената на предателството?

С какво се заплаща безучастното свидетелство?

Вечни въпроси, които терзаят и измъчват човешкото сърце две хилядолетия…

Стефан Иванов Продев /1927-2001/ е български журналист, писател, есеист, публицист и филмов сценарист.
За него Анжел Вагенщайн написа: „Не мисля, че преувеличавам, като смятам, че в този голям и храбър българин, този велик гражданин, влюбен в народа и страната си, действително имаше нещо ботевско – с онази негова революционна екзалтация и трагизъм, с патоса на борбата, но и с болезненото чувство за обреченост. Със самотата на големия дух, който ще остане недокрай или недобре разбран от своите съвременници.“