Презентация и дискусия на тема „Биенале Венеция: култура в свободното пространство” започва в 19 часа тази вечер в австрийския павилион FLUCA на ул. „Отец Паисий”. Венецианското биенале е едно от най-големите и богати случвания в арт и архитектурния свят като основните му локации парк Джардини и огромните халета на Арсенале събират изумителна концентрация от представителни павилиони, следващи зададена от кураторите тема. Но това далеч не изчерпва случващото се в световния форум - множество организации и инициативи, част от програмата на биеналето намират изява в откритите обществени пространства на Венеция.

За въздействието, което имат те върху града и върху културната сцена ще говорим в тази пловдивска вечер на FLUCA -австрийски културен павилион с модератор арх. Мина Стоилчева и гост арх. Лиляна Тодорова.

Междувременно Министерството на културата публикува на сайта си проект на Статут на българското национално участие във Венецианското биенале за изкуство за обществено обсъждане. Проектът е изготвен от назначена със заповед на министъра на културата работна група с участието на представители на културни институти и неправителствения сектор в областта на визуалните изкуства.

Статутът има за цел да регламентира необходимите процедури при подготовката на участието на България в международната изложба на Венецианското биенале. Основен приоритет на българското национално участие е представянето на съвременно изкуство от високо качество.

Още от създаването си през 1895 г. Биеналето във Венеция заема водещо място в изследването и популяризирането на нови художествени тенденции. Предстоящото 58-о издание на Венецианското биенале за изкуство на тема: „May you live in interesting times“ („Дано живееш в интересни времена“) с куратор Ралф Ругоф ще се проведе в периода 11 май – 24 ноември 2019 г.

Ето на какъв принцип ще се организира българското участие в престижния форум:

Статут

за национално участие

на Република България във Венецианското биенале за изкуство

Въведение

Венецианското биенале (La Biennale di Venezia) е основанo през 1895 г. и е сред най-престижните културни организации с водеща роля в представянето, изследването и популяризирането на актуалните тенденции в съвременното изкуство.

Венецианското биенале организира международни изложби и изследвания в следните направления: изкуство, архитектура, кино, танц и театър.

Венецианското биенале за изкуство се провежда всяка нечетна година.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. Този статут урежда националното участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство, съгласно Процедурите за национални участия в международната художествена изложба, приети от Венецианското биенале.

Чл. 2. Участието на Република България във Венецианското биенале се одобрява с решение на Министерския съвет, след получаване на покана от организаторите на Венецианското биенале.

Чл. 3. С участието на Република България в международната художествена изложба на Венецианското биенале за изкуство, Министерството на културата си поставя за цел изграждането на актуален образ на България в областта на съвременното визуално изкуство в диалог с актуалните световни тенденции.

Чл. 4. Финансирането на националното участие във Венецианското биенале се осигурява със средства от държавния бюджет, от дарения и други източници.

Раздел II

Правила за участие

Чл. 5. (1) С решението по чл. 2 се:

1. определя Министерството на културата като координатор на националното участие;

2. определя държавен културен институт или друга културна организация, която се ангажира с цялостната организация на националното участие;

3. делегират правомощия на министъра на културата да определи комисар на националното участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство, наричано по–нататък „Биеналето“.

(2) Комисарят по ал. 1, т. 3 е физическо лице и се определя за всяко отделно издание на Венецианското биенале.

(3) Комисарят:

1. отговаря за организационния процес, подготовката и осъществяването на националното участие;

2. отговаря за българската експозиция, в съответствие с изискванията на организаторите на Биеналето и експозиционните му стандарти;

3. следи за прозрачността на възложените му за организиране процедури, свързани с българското участие;

4. контролира изпълнението на проекта и при необходимост съгласува проекта с организаторите на Биеналето и го представя пред съответните представители на местната власт за получаване на необходимите разрешения;

5. организира своевременното изпращане за одобрение от Пресофиса и Департамента за визуални изкуства на Биеналето на всички материали и информация, необходими за прессъобщението за българското участие;

6. организира рекламата, отговаря за архивирането на проекта и при необходимост ръководи процеса по набиране на средства. 

Чл. 6. (1) Министерството на културата организира конкурс за кураторски проект, съгласно условията, посочени за съответното издание на Венецианското биенале.

(2) Цялостната организация на всяко националното участие започва в годината, предхождаща годината на откриването на Биеналето, като дейностите се извършват съгласно график по приложение № 1 към настоящия статут. 

Чл. 7. Конкурсът за кураторски проект се обявява чрез публикуване на отворена покана на интернет страницата на Министерството на културата, съгласно графика по чл. 6, ал. 2. В поканата се посочват задължително сроковете и условията за кандидатстване.

Чл. 8. (1) В конкурса за кураторски проект могат да участват само физически лица, самостоятелно или в екип.

            (2) Всеки участник в конкурса е необходимо:

1. да притежава опит като куратор в организирането и реализацията на национални и/или международни художествени проекти и изложби;

2. задължително да владее английски език с оглед промоционалните дейности по националното участие. 

Чл. 9. (1) В конкурса може да се кандидатства само с един проект в сроковете, посочени в отворената покана по чл. 7. 

(2) Проектът се подава в два екземпляра на хартиен носител и на електронен носител и съдържа:

1.   три имена на автора/ите на проекта, адрес за контакт и електронна поща;

2. творческа/и биография/ии на куратора/ите и автора/ите, която съдържа информация за опита в организирането и реализацията на национални и/или международни художествени проекти и изложби и списък на творчески проекти, творби и други авторски произведения. Към творческата биография се прилага визуална част, представяща авторски проекти, творби и публикации;

3. концепция за участие на проекта в конкурса, свързана с актуалните тенденции в областта на съвременното визуално изкуство, с обем до 5000 знака, която съдържа:

а) наименование на проекта на български и на английски език;

б) списък на участници-художници;

в) списък на произведенията ако вече са създадени или описание на очакванията към творбите;

4. визуален материал, даващ по-пълна представа за концепцията на проекта;

5. подробен експозиционен план и техническа информация за реализацията на проекта и неговото експониране;

6. план-график за реализация на етапите на проекта;

7. подробен бюджет по дейности и необходимите средства за реализация на проекта в рамките на посочената сума в отворената покана по чл. 7;

8. декларация за авторски права, автентичност и съгласие за участие в проекта по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 10. (1) Проектите по чл. 9, ал. 1 се разглеждат от жури, назначено със заповед на министъра на културата в състав от 6 експерта с професионален опит в областта на съвременното визуално изкуство и един представител на Министерство на културата. От състава на журито се определя председател. В състава на журито се включват и двама резервни членове.

(2) За определяне на състава на журито Министерството на културата може да набира предложения от водещи културни организации и институти, които предоставят творчески биографии на кандидатите.

(3) Съставът на журито се назначава за всяко национално участие в издание на Венецианското биенале. 

Чл. 11. (1) Членовете на журито не трябва да са свързани лица с участниците в конкурса, за което подписват декларация по образец, съгласно приложение № 3 към настоящия статут.

(2) В случай, че се установи несъответствие с изискването на ал. 1, съответния член на журито се отстранява от състава му, а на негово място се включва резервен член, посочен в заповедта по чл. 10, ал. 1. 

Чл. 12. (1) Заседанията на журито се свикват и ръководят от председателя и се организират от съответната специализирана дирекция на Министерство на културата.

(2) Журито заседава в пълен състав. 

Чл. 13. (1) Процедурата по избор на кураторски проект се осъществява на два етапа:

1. на първи етап: всеки член на журито класира проектите въз основа на оценка, формирана по точкова система, съгласно карта за оценка по приложение № 4.

2. на втори етап: до втори етап се допускат първите 5 проекта с най-висок резултат след класирането на първи етап. На този етап се провежда обсъждане по всеки от проектите, за което се води протокол. Всяко изказване на член на журито задължително се резюмира от съответния член, за да бъде записано в протокола. На заседанието са прави аудио запис от обсъжданията.

(2) След приключване на обсъждането по ал. 1, т. 2, всеки член на журито класира три проекта, като ги подрежда на първо, второ и трето място, чрез попълване на карта за оценка съгласно приложение № 5.

            (3) Проект, класиран в картата за оценка по ал. 2:

            1. на 1-во място - получава 3 точки;

            2. на 2-ро място - получава 2 точки;

            3. на 3-то място - получава 1 точка.

(4) Не се допуска:

            1. класиране само на един проект;

            2. класиране чрез вписване на два проекта за една позиция;

(5) В случаите по ал. 3, както и при предаване на картата за оценка, в която не са посочени класирани проекти, карта за оценка се счита за недействителна. 

(6) Резултатите от картите за оценка се отбелязват в протокол. В протокола се вписват всички изказвания на членовете на журито. Към протокола се прилага аудиозаписа, който е неразделна част от него.

(7) При равен брой точки на два или повече проекта, същите участват в балотаж, като за целта се попълва карта за оценка по приложение № 5 от всеки един член на журито. Процедурата се повтаря, докато се излъчи номинация.

(8) Протоколът с резултатите от избора се подписва от всички участвали в гласуването членове на журито.

(9) Протоколът, заедно с придружаващите го карти по чл. 13 и аудиозаписа, се предоставя от директора на съответната специализирана дирекция в МК на министъра на културата за утвърждаване. 

Чл. 14. (1) Резултатите от конкурса се обявяват в 3-дневен срок, след неговото приключване. С обявяването на резултата от конкурса се посочват дата, място и час за достъп до подадените проекти.

(2) Съставът на журито се оповестява с обявяването на резултата от конкурса.