Трите „Пънка” на Кольо Карамфилов и Димитър Митовски

Композицията „Пънкове” наежено посреща зрителите на изложбата в „Баня Старинна”.  Трите фигури са изработени от плетена кошница, дърво и метал. Напомнят главите на младежи от пънк-движението, нашумяло през 1980-те, с типичните за тях разноцветни гребени. „Гребените” са направени от инструменти, които бяха официални символи на комунистическата държава – сърп, чук и петолъчка.

Творбата е показана за пръв път на изложба та „Символи и знаци” през 1990 г.  Дело е на двама знаменити творци. Единият – Кольо Карамфилов, изгря, премина през небосклона и угасна като ярка, незабравима звезда на изобразителното изкуство в България. В негова памет авангардната група „Ръб” събра за изложбата в Баня Старинна експонати отпреди 30-години.  

Другият автор на „Пънкове” е Димитър Митовски – художник, режисьор и продуцент. Той направи най-успешния български филм за последните десетилетия – „Мисия Лондон”. Митовски създаде и култовите телевизионни сериали „Под прикритие” и „Стъклен дом”. И ако за младата публика неговите филми са добре познати, то закачките с комунистическите символи е трудно разбираемо за поколенията, които не помнят режима преди 1989 г.

Пловдивската група „Ръб” се създава, когато комунизмът лежи на смъртния си одър и отразява грандиозните трепети на обществото, напускащо тоталитарното минало и поело трънливия път към демократичното бъдеще.

Сред общата атмосфера на опияняваща еуфория от усещането за свобода под тепетата се събират дванадесет творци -  Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, покойният Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт и Румен Жеков.

Изявите им са пълни с хаплив, но проницателен хумор. Някои биха го определили като късносоциалистически или раннодемократичен сюрреализъм.  

Най-паметна си остава „Идеалът” - третата изложба на „Ръб”, провела се в Галерията на Дружеството на пловдивските художници през пролетта на 1992 г. Публиката изпада в лек шок - вместо очакваната гледка на подредената с картини зала, зрителят трябва да премине през тесен коридор от бели плоскости, който води към широко кръгло помещение. Там го чакат десет кръгли бели платна на стените. Местният печат е разбунен кошер. определя събитието като „скандал”, „пародия”, „самореклама”.

На следващия ден всеки от художниците започва да създава своя идеал. Това, според авторите, е реверанс към зрителя - той е допуснат не само да се осъзнае като причина за съзидание, но има възможност и да следи тайнството - творческият процес, обикновено ревниво пазен зад стените на ателието.

Минавайки през коридора, посетителите са принудени да прескачат късове от мраморни плочи с издълбани надписи „Времето открива”, „Връщай се отново” и „Десетият ден”. В тези послания е и фокусът на изложбата - идеалът като процес на работа, утопията като процес на търсене, а не като краен продукт.

След десет дни художниците представят резултата - две висящи печени прасенца, недосегаеми за зрителя. След тържественото откриване „ръбовете” грабват прасенцата и отиват на гуляй. На другата сутрин разбират, че картините от изложбата са откраднати. След публичен апел към апашите, творбите, придружени с анонимна бележка, са върнати в магазията на Централна гара.   

„Идеалът” не спира дотук, а се разгръща с акцията „Явната закуска” (известна още като „Голямото плюскане”), провела се през юни на един от крайморските кейове в Балчик. Художниците от „Ръб” хапват и пийват пред очите на хората в продължение на десет часа. Пътят на зрителя към трапезата е преграден с въже.

„Зрителят остава гладен, а акцията се превръща в егоистичен жест на групата в контекста на социална криза, стоков дефицит и инфлация”, обясняват замисъла си творците.

„Явната закуска” е отчасти критика, отчасти демонстрация на новия субект - художник, който се учи на индивидуализъм и егоизъм, за да оцелее в условията на пазарна икономика.

Историите на „ръбовете” от началото на 1990-те ще бъдат  показани и разказани в Баня Старинна до средата на октомври. Групата планира да създаде собствен сайт и каталог. На откриването художниците от авангардната група настояха в Пловдив да се създаде Музей на съвременното изкуство. 

Интересът е голям от страна на всички възрасти

Показателни за духа на епохата са политическите графити и надписа „И въздуха, който дишаме, и той дъхти на комунизъм”

„Ръб”-овете никога не са се разделяли през годините и спорадично са правели общи прояви

Закачките с петолъчката трудно ще бъдат разбрани от днешните деца

 Художникът Румен Жеков (вдясно) е автор на инсталацията „Когато цъфнат налъмите”

 „Душ” на Димитър Келбечев

Димитър Митовски каза, че изложбата го е върнала в младите му и безотговорни години

Печеното прасенце се прероди 30 години по-късно, за да участва в "Музеят Ръб"

Картините от началото на 1990-те излъчват закачлив хумор и оптимизъм за бъдещето