Аплаузи продължили близо 20 минути. 3000 души, изпълнили до край Античния театър, изправени на крака. Декор, граничещ с невъзможното и глас, който би впечатлил и самия Орфей. В събота пловдивчаните и гостите на града, които имаха привилегията да гледат премиерата на "Орфей и Евридика"под диригентството на Лучано ди Мартино, станаха свидетели на едно от най- мащабните събития в културната история на Пловдив и вероятно поставиха рекорд по брой на зрители на оперно представление. 

Италианският режисьор Стефано Пода пресъздаде мита за Орфей и Евридика , използвайки бароковата музика  на Глук и възможностите на съвременната техника. Река Стикс пресичаше сцената на Античния театър, а в нея към царството на Хадес плаваше лодката на Харон. Макар и премиерно, представлението показа смайващ баланс между музиканти, артисти, балет, статисти и осветление. С изключително нестандартни сценични решения, но невероятно чисти и точни, режисьорът успя да хване публиката на гърлото още от първите секунди. Танцуващият дервиш сякаш отведе всички в транс, който продължи дълго след последните аплодисменти. 

Изненадите започнаха още с първите звуци от арията на Орфей, в която той скърби за красивата си мъртва съпруга. Контратенорът Антонио Джованини, чиито глас в първите минути накара мнозина да търсят на сцената жена, направи изключителна роля, без обаче по никакъв начин да влезе впротиворечие или да вземе надмощие над хора и останалите солисти. Той повече публиката през ада, сътворен от Пода, през огроми огньове, мъгли, водопади, река Стикс. 
Природата също даде своя дан и изгряващата луна на фона на мастиленото небе бе в съвършен баланс със страдащия Орфей, който опитващ се да отведе Евридика от Елисейските полета. 

Контрастът на черното и бялото в различните действия на операта, изчистените костюми на артистите, изостриха до край сетивата на зрителите, които забелязваха всяко движение на сцената. 

Изпълненията на Мария Радоева в ролята на Евридика и Светлана Иванова – Амур също развълнуваха меломаните. 

Финалът и нестандартното решение на Стефанова Пода да завърши предствлението с изпълнение на "Ела се вие, превива" предизвика нов прилив на емоции. Макар и нееднозначно приет от публиката, той бе своебразен реверанс към историята и културата на родината на Орфей.  

 Фотография: Александър Богдан Томпсън