Кукленият театър ще зарадва почитателите си с дългоочаквана премиера – „Бомбето” по едноименната новела на Йордан Радичков, на 11 март от 19 ч.

„Спектакълът се реализира по спечелен проект  в рамките на програма „Наследство” на фондация „Пловдив 2019”. Идеята датира от много отдавна, от студентските години на Катя Петрова. Още оттогава тази новела на Радичков я вълнува. Преди години споделя идеята си с Виктор Бойчев и са водили принципни разговори да се случи още преди десетилетие. Явно е имало нужда да узрее и да се случи по един хубав начин театралната реализация точно днес. Искам да благодаря на екипа на фондацията, които много активно работеха с нас по приключването на този спектакъл”, каза директорът на театъра Петър Влайков. Той допълни, че за трупата е отдавнашна мечта да работи с режисьора Катя Петрова.

„Моето познанство с нея е отпреди 30 години. Бях студент 3-4 курс и тя дойде като асистент на моя преподавател. Тогава направихме „Ние, врабчетата”, спектакъл, който още се играе”, разказа още Влайков и допълни, че той е знаел какво предизвикателство и удоволствие е да се премине през процеса на създаване на спектакъла с Катя Петрова, но за колегите му е било особено вълнуващо.

И допълни, че не е познавал текста на Радичков, който предлага един философски прочит на преходността на човека и на всичко живо с уникалния поглед на автора.

„Говорейки за човека и тази преходност, нещо остава след нас – това е шапката. Всеки в този живот може да си сложи, каквато и да е шапка. Тя определя начина му на мислене, на поведение. Човек се чувства така, каквато шапка носи на главата си”, каза Петър Влайков.

В спектакъла има и цирк, защото според екипа „ние живеем в един цирк и всеки в него си има роля”.

 „По време на работния процес си дадох ясна сметка колко сложно е да се изгради образ от света на Радичков. Когато трябва да се направи на театрален език, е голямо предизвикателство. Това за мен е най-силното усещане. Смятам, че сме намерили подход към текста на Радичков и неговия метафоричен език”, сподели и гост-актрисата Балена Ланджева – наследничка на легендарната фамилия Сивинови.

Бившият директор Виктор Бойчев, при чийто мандат са започнали разговорите за гостуването на Катя Петрова, разкри, че след японската пиеса през 2019 г., екипът му е имал намерение да се обърне към българската литература.

„Много време обсъждахме различни заглавия с Катя. Когато се появи темата Радичков, всичко стана ясно. Смятам, че той е един от най-големите български автори в съвременната ни литература. Класик приживе, издаден на над 38 езика. Това е човекът, обиколил света със своите произведения”, обясни Бойчев.

Историята за интереса си към Радичков и „Бомбето” разказа самата Катя Петрова: „Втори курс имах малък откъс по тази творба, който имаше страхотен отзвук сред театралите. Приеха го страхотно. Тогава събирахме шапки от всички театри. След това Юлия Огнянова доста често ми напомняше, че трябва да направя този спектакъл. Ето че дойде времето. Този текст е особено актуален днес. Въпреки че е малко по-различен от всички останали текстове на Радичков, това все пак е неговият модел за света. Това е една реалистична гротеска, в която авторът разказва как човекът е обезличен, как индивидуалността я няма и тя е потънала във вещите. Подобни текстове има Гогол – „Шинел”, „Нос”, „Портрет”. Общото, което ги свързва тези двама автори, е, че това е тяхната представа, в която липсва човек. Това е патологична мостра на обезличения човек. Всичко вече решава шапката, а шапката е символ на социалното начало. Така че има изрази, които са вечни и които са и буквални и имат семантична стойност - стяга ме шапката, светло ли ти е под шапката, падна ми шапката, шапки долу”.

Петрова цитира и самия Радичков, който си задава въпроса защо говорим за обекта, а не за човека. И сам си отговаря: „защо ли, защото човек се ражда, слагат му различни шапки, в даден момент той трябва да избере шапката си и когато избере шапката, това е краят на живота му. Ако се наложи ще смени шапката. С шапка или гологлав идва смъртта. И тогава отново шапките се появяват и с шапки долу те му правят поклон”.

„Прекрасен е този материал, много труден за пресъздаване. Не е много театрален, но ние намерихме език за да го претворим. Човек гони шапката, тя побеснява, той я унищожава. Или префасонира”, завърши Катя Петрова. А на въпрос кои са шапките на нашето съвремие тя отговори – бомбето и каскетът, и допълни с чувство за хумор, че днес е време и на гологлавите.

Екипът, реализирал „Бомбето”, е: Постановка:Катя Петрова; Сценография: Рин Ямамура; Музика: Христо Йоцов; Хореография: Анна Пампулова; Анимация: Сотир Гелев; Участват: Балена Ланджева, Велизар Евтимов, Венцеслав Димитров, Димитър Николов - Шаблата, Елин Стоянова, Ивелин Николов, Мария Димитрова, Наталия Василева, Стайко Стайков.