Литературен салон Spirt&Spirit ще бъде домакин на представянето на дебютния роман „Възлюбените“ от Боян Йорданов на 28 февруари от 19 часа в Петното на Роршах. Модератори ще бъдат Красимир Лозанов и Ренета Бакалова.

Боян Йорданов е роден през 1971 г. в Ботевград. Завършва Химикотехнологичен и металургичен университет – София. След дипломирането си продължава да се занимава с наука в Института по инженерна химия към БАН, където през 2005 г. защитава докторска дисертация. Понастоящем работи в сферата на фармацията. Вярва, че добрите книги са като добрите приятели. Пространства без стени и тавани, изпълнени с тишина и дух, го зареждат, затова обича да се скита сред природата, да я снима или просто съзерцава.

"Това е история за вечния малък човек. Който не обича да „размишлюва“, но инак „всичко разумява“. Който може и да трепери, да се гъне, да се подчинява, но който когато изригне – изригва! „Защо безумният человек е хала голяма!“ Убива, но не от героизъм, а защото е освирепял от страх. И пак от разумен страх вечният малък човек оцелява. За Боян Йорданов „Възлюбените“ е дебют в литературата. Но затова пък какъв дебют", пише белетристът Христо Карастоянов.

В новата рубрика на блога на Пловдив чете „Голямо като дума" Радослав Иванов пише за романа на Боян Йорданов и народопсихологията на „Възлюбените“: "Искате книга с напрегнат приключенски сюжет? Тогава „Възлюбените“ е точно за Вас. В нея има всичко от жанра – бурни сцени и престрелки, брутално насилие от времето на турското робство, подобаващо отмъщение, търсене на съкровище и профукване на откритото имане, преследване и още изненадващо с колизиите си действие. Но това не е приключенски роман. Книгата се чете и като енциклопедия на народната ни мъдрост в най-автентичен и близък до онова време вид. Но това не е сборник с пословици и поговорки. „Възлюбените“ е народопсихология. Написана с увлекателен език, който сам се лее. Въпреки че авторът често използва архаични думи от време оно и словоредът му е по-присъщ на епохата отпреди Освобождението. Странно е, но всъщност този език звучи доста приятно, възприема се веднага, не създава никакво затормозяване у читателя. Дори създава едно симпатично и леко развеселяващо усещане за героите и онова, което им се случва. А то е дълбоко трагично. Защото времето е такова. „Аз съм роден роб. И баща ми, и неговият баща също са били роби. Друго не познаваме“, казва главният герой. И примирено навежда глава, но с великата радост, че е още на раменете му. Защото да загубиш живота си е най-лесната работа, която може да те сполети. Но това не е и исторически роман".