от Руслан Йорданов

Щом видите огромните космати облаци с широки усмивки да препускат към вас, няма грешка  – това са прочутите пловдивски бобтейли. Кралицата-майка е Мон – първото куче терапевт и училищен любимец на малчуганите под тепетата.

„Отглеждам бобтейли вече 18 години. Мон е второто ми куче от тази порода. Любовта ми към  тези кучета и тяхната доброта ме подтикнаха да направим нещо полезно за обществото”, казва стопанката Велислава Костадинова.

Под нейното крило Мон става първото куче, което работи в университетска болница в България. Труди се в Детската клиника на Медицинския университет. За целтна староанглийската овчарка е обучена от специален треньор. Работи с онкоболни деца, възрастни хора, пациенти с физически и умствени увреждания и такива с неврологични заболявания. Лекуващите се хлапета чакат с нетърпение всяка среща със своят дългокосмест лаещ терапевт.

„Когато Мон стана майка, решихме да запазим нейните бебета и те също да бъдат социално активни”, допълва Велислава. Понастоящем и нейните отрочета - Амбър, Атос, Арамис и Арагорн също са кучета терапевти. Единственият, който не се е посветил на хуманната медицина, е Дартанян. Младите бобтейли помагат в общностен център за деца и семейства.

Миналият септември Мон пък стана първото куче, което влезе в пловдивско училище – „Патриарх Евтимий”, където предизвика фурор сред първокласниците. Тя се включи и в кампанията „Заедно в живота” – в подкрепа на детската онкохематология и децата, които се лекуват там.

„Заедно с Мон започнахме поредица от беседи в училищата за ролята на кучето за намаляване на детската агресия”, разказва Велислава.  

По думите й Мон е изключително спокойно създание. Бобтейлът много добре къде се намира, когато е сред пациентите си, и в какво състояние са нейните приятели - децата. Тя прави всичко възможно да ги успокои, да отнеме от болката и страховете им.

„Децата започват лека-полека да чакат с нетърпение кучето, тя става смисъл за техните дни. По този начин се активизира и имунитетът на децата и им помага те да преодоляват трудностите и болките. Ролята на кучето терапевт да подпомага усилията на докторите, които провеждат основното лечение. Тя създава психически комфорт на децата”, обяснява стопанката.

Велислава е категорична, че бобтейлите са прекрасни създания - много общителни и миролюбиви, без проблем общуват с други животни и хора. Позволяват да бъдат гушкани, славят се с изключително благ нрав и могат да бъдат обучени много лесно. Където и да се появи Мон или някое от нейните деца, малки и големи се скупчват наоколо.

„Тези кучета се гледат, както си гледаме децата - само с любов. Никога не е имало насилие към тях, възпитаваме ги само с поощрителни мерки”, подчертава Велислава. В цяла България живеят 12 староанглийски овчарки, шест от тях са в Пловдив. Тази порода не се среща често, тъй като изисква много грижи, най-вече за дългата козина.  

Мон, петте й деца и семействата, които ги отглеждат, често се събират за игра в парка на Джендема и други зелени площи под тепетата. „Ние сме едно голямо семейство, смее се Велислава. – Всички заедно играем и се веселим. Преди всичко сме приятели, но ни обединяват и общите социални каузи”.