от Божидар Чеков, Париж 

Защитата на малките и слабите от богатите и силните е идея на Виктор Юго. Геостратегическият му поглед към бъдещето на европейските народи се явява като пророчество, което неговите съвременици едва ли са оценили правилно.

Според най-големия френски общественик само съюза между държавите от Стария континент, по подобие на Съединените щати на Америка, може да гарантира тяхната свобода и национална идентичност. Малко са хората, които знаят, че Баташкото клане е двигателят на идеята, която води автора на „Клетниците“ до заключението, че евроинтеграцията е тази, която може да ни спаси.

Няколко факти доказват, че с нашето Априлско въстание се ражда европейската идея. През август 1876 година, Виктор Юго публикува огнена статия под заглавието „Балканите и Съединените европейски щати“. Писателят току що се е прибрал от двадесет годишно изгнание на остров Гърнзи. Юго е на 72 години.

По всяка вероятност в близкото му обкръжение има хора, станали свидетели на Баташкото клане. „В сегашния час, съвсем близко до нас – пише той, - пред очите ни се убива, опожарява, краде. Режат се гърлата на майки и бащи, отвличат се деца, за да бъдат продавани. Тези, които са прекалено малки, се посичат със саби на две. Градът Балак (Батак) е намалял от 9 хиляди на 1300 жители“.

Виктор Юго мисли, че кръвопролитията се вършат в Сърбия. Той не знае, че последният турски войник е напуснал западната ни съседка още през 1867 година. Не става дума и за Гърция, защото тя е освободена през 1832 година. Явно за него по-важно е да се разобличат безчинствата, които се вършат, а къде точно е по-малко важно.

Френският будител описва клането, пожарите и изнасилванията на поробеното от турците население, обвинявайки европейските правителства в лицемерно затваряне на очи в името на държавните им интереси. „Убийството на един човек е престъпление – пише той, - а изтребването на един цял народ, дипломатите наричат „въпрос“. (например гръцки, арменски, сръбски или... български). Правителствата в Европа трябва да знаят, че там се кормят жени, че площадите са побелели от скелети на изнасилени момичета, че кучета глождят черепите им...“

Просветеният общественик не се задоволява само със защитата на жертвите, той е солидарен с тяхната борба. „Защо този народ е въстанал? Защо човешкото стадо не се е оставило да бъде газено като стадо овце? - в едно и също време пита и отговаря Юго. - Защото народът е цивилизован, а неговите господари са варвари!“

По-нататък той се обръща към обществеността: „Кога ще свърши мъченичеството на тази малка героична нация?“ Спасението според него е само едно. „Това, което става в Сърбия (България), показва необходимостта от създаване на Съединените щати на Европа. Обединените народи да вземат мястото на разединените правителства“.

"Диващината е толкова ужасна, че тя се превръща в предизвикателство за цивилизацията. По този начин Ахмед паша предизвика реакцията на прогреса. Ужасите в Сърбия (България) показват, че само обща европейска националност и общо правителство могат да пазят мира, братските отношения и демокрацията. По принцип постиженията на гениите ни служат за доказателства на правотата им. Всяко правило си има изключение. В случая тази роля играе чудовището".

С всеки написан ред Виктор Юго пламенно защитава обединението на европейските народи, за да бъдат спасени по-малките и по-слабите от деспотизма на империите. Неговият идеал е „Република Европа“ или „Федерация на континента“. Както всички гении, подобно на Леонардо да Винчи, Юго не е бил напълно разбран от своите съвременници.

С изключение на проститутките и работниците, чиято чест той винаги е защитавал, елитът на Франция го е обвинявал в утопизъм. Ето защо феноменалната прозорливост на Виктор Юго намира приложение едва сега.

Въпреки неразбирането от съвременниците му, пренасянето на тленните останки на писателя в Пантеона е най-голямата френска манифестация за всички времена. „Да премахнем политическите въпроси и да сложим на тяхно място човешките. Това е бъдещето!“ - завеща на поколенията гениалният общественик.

Кореспондентът на Plovdiv Time в Париж Божидар Чеков е известен журналист и писател. Дедите му дошли в нашата страна от Егейска и Вардарска Македония, били са участници в Илинденското въстание. След 9.ІХ.1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в лагерите, защото с труд и пот станали собственици на ниви, лозя, мелници и фабрики за коприна. Чеков е юношески шампион на България по бокс. 

През септември 1968 г., едва 22-годишен, Божидар Чеков преминава границата. След двадесетдневни премеждия стига до Париж, където живее и досега. Завършва Висшия лицей по графика „Естиен“. Бил е директор по продажбите в хартиения завод "Лансе", близо до Гренобъл. Носител е на златен орден „Труд и почит“ на Франция.

Издал е няколко книги на български език, сред които „Стрелецът от Айфеловата кула“, „Третият светилник“ и „До Европа и назад“. Публикувал е статии в редица водещи печатни медии в България. През последните 15 години бе кореспондент на списание „Тема“.