Материалът е предоставен специално за TrafficNews.bg от Милена Върбанова. Тя е историк, лингвист и журналист, авторка е на две книги: „Връх България“ и „Атланти и чудовища“, в които изследва участието на траките и древните българи в основополагането на европейската цивилизация. Доказва, че италийските народи са част от тракийския етнос и предлага оригинална теория за произхода на гърците.

Нищо чудно, че днес Атлантида изглежда по-жива от всякога. Едва ли има ерудиран, надарен с любознателност и въображение наш съвременник, който да не се е замислял над съдбата и причините за потъването на "изгубения континент". В съответствие с пророчеството на Едгар Кейси, ние сякаш всеки момент очакваме Атлантида да изплува от океанската бездна - почти непокътната, с прекрасно обработените си градини, пълни с невиждани плодове, с лесовете си, в които бродят слонове, с концентричните канали и земни насипи на главния си град, с великолепния храм на Посейдон, нейния бог и патриарх - точно такава, каквато я описва Платон в диалога "Критий".

Но ако океанологията,археологията и геоморфологията трупат все повече доказателства за действителното съществуване на потъналия във водите на Атлантическия океан континент, езикознанието никак не напредва в разбулването на загадката на името "Атлантида".

До този момент. Първата крачка в разгадаването на това име направих, когато открих точния превод на тайнственото название "пеласги"- "народът", който според древните историци пръв е населил Средиземноморския басейн и принадлежащите му територии и е дал цивилизационния си модел на народите, които днес ги обитават. "Пелагос" на гръцки означава "море", но гърците наричат с тази особена дума преди всичко Бяло море. "Пелагея" обаче означава "морска", както и "отвъдморска", "презморска" земя. Трябваше само да заменя "п" с "б", защото гърците често заместват с "п" звука "б" в тракийския и българския език, за да открия за коя "морска "земя всъщност е създаден този древен термин. Това можеше да бъде само Атлантида - "Белагея" - Бялата морска или отвъдморска земя, чиито синове съвсем не са загинали наведнъж и вкупом, както доскоро си представяхме.

Атлантида е била планетарна цивилизация и нейни колонии са съществували навсякъде по света, но в най-голяма концентрация те са се намирали в регионите, близки до континента-майка, в това число и в Средиземноморския басейн. Тук оцелелите атланти са влезли в контакт най-вече с народите от тракийския блок, като са се смесили кръвно и културно с тях, предавайки им основните си знания и понятийната си система, което означава и езиковия си фонд. В бъдеще ще откриваме все повече думи от тракийския и българския речник,които имат атлантски произход - "камък", "канара", а както сега ще видим - и "море". Атлантите са създатели и царе на първите тракийски царства и родоначалници на първите тракийски династии.

"Пеласгите" ("беласгите") не са определен народ, а с това понятие древните автори са означавали атлантите и техните потомци, вече смесили кръвта си с тази на окръжаващата ги нова човешка раса - и в най-голяма степен - на тракийския етнос. "Беласги" те се наричат, защото имат бяла кожа, но от новото човечество ги отличава и друг характерен физически белег - грамадният ръст, който обаче с течение на хилядолетията и смесените бракове, все повече се приравнява към обикновения човешки ръст.

"Пеласгите" /Белите/ са и първите заселници на Палестина, чието име произлиза от тяхното название. В "Петокнижието" обаче Мойсей назовава доминиращия ханаански народ с понятието "амореи". В "Числа"(гл.13) пророкът пише, че още докато евреите се намират във Фаранската пустиня (поради тегнещата над тях забрана да навлязат в Ханаан), той изпраща 12 съгледвачи,по един мъдър мъж от всяко еврейско коляно,за да разгледат Обетованата земя и людете, които я населяват. При завръщането си,съгледвачите докладват:

"(...)И разказаха му, думайки: Ходихме в земята,в която ни изпрати и наистина там текат мляко и мед, ето плода й (съгледвачите показват един грозд,толкова голям и тежък,че двама от тях го носят на върлина,а също нарове и смокини - М.В.)". "Людете обаче, които живеят в земята,са силни и градовете укрепени и много големи,там видяхме още и Енаковите синове (исполини - М.В.)". "(...)всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже." "Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския род и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци, такива се виждахме и на тях".

В "Числа" и "Второзаконие" Мойсей описва как евреите, с помощта на своя Бог, унищожават напълно последните две аморейски царства - на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, исполин, чието грамадно и луксозно желязно легло впоследствие запазват като своего рода "музеен експонат". Мойсей изтъква, че поданиците на Ог се наричат "хореи" (букв."хора") и "едреи" (букв."едри",великани) и че евреите завладяват 60-те им града, в това число главните - Едреи и Села (букв."село","селище") - прославения днес туристически обект Петра в Йордания.

При тези езикови сходства (съвсем неслучайни) и описания на външния вид на "амореите" и на тяхната цивилизованост, можем ли да дешифрираме смисъла на понятието "а-мореи"? Да, разбира се: то може да означава само "отвъдморски", презморски". Това е буквален превод на словото "атлант", "атлантски" - "А-ТАЛАС". "Талас" (море) е всъщност тракийска дума, запазена и днес в нашия език в смисъл на "вълна". "А-морей" и "а-талас" са еднозначни понятия, базирани на древните синоними море и талас (море, вълна). Следователно името Атлантида означава "отвъдморска", "презморска".

Ето че хилядолетната загадка на произхода и смисъла на понятието "Атлантида" е разкрита - отново чрез българския език - един древен и универсален шперц, проникващ в най-дълбоките тайни на времето.

Принцеса от Мали - колосална статуя, изваяна в планински масив на границата между Мали и Сиера Леоне, Западна Африка - предполагаема атлантската творба

Колосална статуя на лъв на о.Тенерифе, предполагаема атлантската творба - Анага Масив