Баба Марта пази от зли духове
Мартеници за здраве и плодородие връзваме днес по стара традиция. Смята се, че по българските земи още траките връзвали бели и червени конци, които символизирали края на зимата и събуждането на природата.
Баба Марта най-вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. На 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичват с мартеници, които се правят от бял и червен конец. Мартениците се свалят при вида на първите пристигнати щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.
Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са украсени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.
В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”
На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.
Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.
Имен ден на този ден празнуват хората, които носят имената Марта, Мартин, Евдокия.