„Атон – цветовете на вярата” вдъхновява Международните фотографски срещи в Пловдив
Изключително интересна изложба „Атон – цветове на вярата” на Стратос Калафатис дава началото на форума“Международни фотографски срещи” в галерия „2019” на 15 октомври от 18 ч.
„През последните години редовно посещавах връх Атон, опитвайки се да схвана и уловя променящото се в нюансите на вярата, в онази смесица от сгради, картини, реликви, ръкописи, абсурдни подробности за малки тайни и големи откровения. Особено уникалните затворени мъжки общества, които временно и завинаги са били там, всички тези светци, смъртни и демони, към които се опитвам да се приближа и да разбера с прекомерен интерес и любопитство.
Планината Атон е трудна за снимане, не толкова защото се съпротивлява на светския характер на самата снимка, а по-скоро защото се нуждае от време, за да бъде разкрита, скрита зад живописна семиотика, фолклорна нежност и чудотворни разкази. Това е обстановка на тишина и мистерия, която балансира между минало и настояще, традиция и свобода, мощ и слабост, тъмнина и светлина”, разказва фотографът.
Атон е самоуправляваща се гръцка монашеска държава и представлява център на православното монашество. Първите монаси се заселват там преди 9. век след Христа, живеещи в колиби и пещери. През 963 г. първи е основан манастирът Мегисти лавра. Счита се, че през XIV век Атон е бил обитаван от повече от 50 000 монаси, сред които множество руски, български, сръбски и румънски граждани, обслужващи собствените си манастири.
Днес около 3000 аскети обитават 20 -те манастира и стотиците отшелнически килии и скитове, които съществуват в Атон. Всички манастири са „ценобити“, споделящи молитва, настаняване, билети и труд сред монасите.
Атон е уникалното място в света, където хората не се раждат. Повече от 1000 години мъжете пристигат там, сменят имената си и живеят, практикувайки изолация, молитва, адвент и преди всичко послушание. Подчинението определя солидните йерархични отношения на старейшината и подчинените монаси, които стриктно следват инструкциите и правилата, определени от техните „духовни бащи“.
Атонската държава е видяла много в своята хилядолетна история. Срещата на върха на Византия, императори благодетели, князе и владетели, пирати и контрабандисти на антики, латински кръстоносци, османски завоеватели, присъединяването към гръцката конституция, технологични удобства, европейско финансиране и финансови скандали.
Стратос Калафатис е фотограф, роден в Кавала (1966) и базиран в Солун, Гърция. Негови фотографии са представени в многобройни самостоятелни и групови изложби, включително 10 -то Международно архитектурно биенале във Венеция, гръцко участие, 7 -то международно триенале на Тампере във Финландия, 10 -то издание на PhotoEspana, Музей за модерно изкуство, Фукушима и Сага, Япония, Bozar Expo, Брюксел, Белгия. Той е публикувал 4 фотографски книги в сътрудничество с Agra Publications: Archetypal Images (1999), Omonoia 2000 (2000), Journal (2004), Athos/ Цветовете на вярата (2014). От 2002 г. той организира фотографски работилници както в Гърция, така и в чужбина. Международните фотографски срещи, родили се преди повече от тридесет години, ежегодно събират в Пловдив професионалисти и любители на фотографията от страната и чужбина. Тук са дискусионната среда, живият диалог, новите лица във фотоизкуството, тук са срещите с престижни имена от българската и световната фотографска сцена.
Силата на Осмото изкуство е в неговата неоспорима документалност и художествена условност, които го правят уникално и въодушевяващо за хората.
Все още на историческата карта на фотографията има бели пространства. Фотографите остават нейните единствени и ревностни изследователи и затова все още диша пловдивският фестивал, за да събира, помага, учи.
Нека тази година всеки един и всички заедно потърсим отговорите на въпроса
„Какъв е смисълът на фотографското послание и какво изпраща към съзнанието ни една снимка?“ Неизписани отговори, които предполагат интереса за години напред към творческата инвенция – фотографията.
Програмата през 2021 е многообразие от изложби на фотографи на перфектната илюзия и изложби на фотографи на неизбежната социална реалност под общата тема „Сертификат за присъствие“.