Картините в ателието на именития пловдивски художник Атанас Хранов изгряват в цветове, на които може да завиди и избухналата навън пролет. Върви подготовка за предстоящата му изложба, която се открива в 18 часа на 19 април в галерия „Ракурси“ в София на ул. „Хан Крум“ 4а.

На стените са разположени два „Серафима“, две „Фабрики за индрише“, „Нощем с глухарчетата“,             „Стоях на брега с гръб към морето“, „Вероятен пейзаж“ , „Ясните очертания на господин Х.“ Именно последната картина дава заглавието на последния му цикъл от творби.

„Картините са доста разнопосочни. Преди с халдеите и „Дневникът на Балтазар“ нещата бяха доста ясни и конкретни, а тук не толкова. Търсих какво всъщност обединява нещата и с помощта на Александър Секулов, писател и главен драматург на Драматичен театър – Пловдив, разбрах, че всъщност това, което обединява творбите, съм аз“, обяснява Хранов.

Секулов, който е дългогодишен приятел на художника, забелязал, че картините му са придобили по-ясен контур. „Наслагванията на различни плоскости и дълбочини, които имаше преди, и преминаваха една в друга, пак ги има, но са много по-ясно изразени и конкретни като очертания, допълва Атанас Хранов.

Според него ясните очертания на всеки един човек са тези духовни неща, които допуска до себе си, както и всички, които отблъсква. За разлика от физическите очертания, които може да променя по всяко време - да си боядисва косата, да си слага мустаци, очила и какво ли не, духовните контури не може да променя толкова лесно. Те остават трайни – тази негова вътрешна аура определя и неговия собствен свят и път.

Хранов дава пример с индианската притча за двата вълка, които живеят вътре във всеки човек - единият на доброто, другият - на злото. Ще победи този, който храниш повече. Контурите са духовната мембрана, през която ти допускаш нещо да те достигне или го пренебрегваш.

По думите му картините по принцип са обърнати към духовния свят, а човек не е задължително. Картината би трябвало да показва какъв е истинският свят. Всичките тези течения в изкуството - магичен реализъм, сюрреализъм, търсят нещо което е оттатък реалното и се намира малко след това, което вижда погледът.

„Открих, че светът, който рисувам, е истински, а не измислен. Съществува, стига да изпаднеш в ситуация, в която да го откриеш и твоят ясен контур да го допусне. Разбираш, че той е толкова истински, колкото е всичко останало“, подчертава той. Последният цикъл от картини е започнат през тази зима, след като художникът се връща от голямо морско пътешествие.

Повече от месец той плава с яхта от Атина до Канарските острови. „На палубата бяхме само аз и капитанът. Преминахме близо 3 000 морски мили. Беше си сериозно денонощно плаване с вахтите и всички морски чудеса пред очите. Истинско приключение с всичките неизвестни, които трябва да притежава едно приключение“, разказва Атанас Хранов.