Антония Фингарова е художник и преподавател по печатна графика в Национална Художествена Гимназия “Цанко Лавренов”. Завършила е АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”. Била е стипендиант на фондация “Св.св. Константин и Елена”.  Първата ѝ самостоятелна изложба “Намереният остров” е след престоя ѝ в Италия по програма „Еразъм”.  Тя придобива магистърската степен на остров Сардиния.  Член е на Дружеството на пловдивките художници. Има участия в редица изложби в Пловдив, в България и няколко в чужбина.

С Антония разговаряме за предстоящата ѝ изложба в галерия „Aeterna”, която се открива на 30 юни: 

- Антония, какво ще видят посетителите в изложбата, която предстои да откриете в галерия „Aeterna”?

- Предстоящата изложба съдържа платна с пейзажи, които  преминават от натура в чиста експресия, без да регистрират конкретно място, наподобяват спомен, впечатление. Предлагат пространство, което се надявам да се превърне в утопия за зрителя.

-От какво са вдъхновени творбите ви?

- Вдъхновението се провокира от вътрешното състояние, но определено това, което ни заобикаля пълни погледа ни, за това обичам да се наслаждавам на природата -  планините, високите върхове, натежалите  небеса, гладките водни площи. Свободните хоризонти са винаги  муза. Досега по-често платната ми са били с минорно звучене, леко драматични и меланхолични... Линията е била водеща, докато сега станаха по-звучни и фактурата, по-пастьозния слой боя, им предава повече живот.

- Кои са сюжетите и темите, които са най-близо до натюрела ви?

- Както споменах впечатлението, което остава от спомен, случка, място,  тоест натурата пречупена през вътрешния свят е честият сюжет на живописните ми произведения. Като че ли бягам от интериорните пространства и обекти напоследък, продължава жаждата за въздух и нови хоризонти без човешко присъствие в изобразителното поле... Наблюдателят е свободен от чуждото присъствие, когато наблюдава и асоциира.

- Как оцелява един млад художник в този материален и труден живот?

- Определено се нуждаем от утопия, за да оцелеем в този труден и материален свят, изборът е наш какво да преследваме в живота. Все пак надеждата и вярата не могат да ти бъдат взети.

- Преподавате в Художествената гимназия – виждате ли сред децата такива, които ще имат волята и търпението да излязат на художествената сцена след завършването си?

- Определено трябват много качества и характер, за да се съхрани човек и да тръгне по това нелеко поприще, но винаги ще има такива, в чиито сърца творческият копнеж е неотменим. А изкуството е многолико и се е предрешило в много сфери, важно е да го откриваме и оценяваме.

- Как преминахте през трудния период на изолация и липса на контакт с публиката?

- В началото намерих време за тъй желаната почивка от социалния живот, от динамиката и наистина ми беше по-добре, дори по-творческо. Чувството за дълг да опазиш другия също ме помиряваше с ограниченията. Свободата обаче да се радваш на живота с любимите хора, взе да липсва доста отчетливо накрая.

- Какво ви кара да се усмихвате и ви прави щастлива?

- Това е сложен въпрос, щастието е относително понятие и мисля, че сами трябва да го създаваме, като сме благодарни за всичко и не допускаме роптаенето да ни ограбва. А аз се усмихвам на живота все още приятелски.

- Какво послание искате да отправите към публиката с новата си изложба?

- Нека да търсим и намираме това пространство, което ни зарежда, и нека има доза цвят, муза и пролет в живота ни. Дори и в зимата се крие пролетта! Винаги ще има нови хоризонти, бури,нощи и все пак накрая ще идва новият ден.