Ало, журито: “Братя Карамазови“ и “Медея“ - добре! А “Одисей“?
Номинациите за награди Икар за постижения в театралното изкуство през 2019 г. вече са известни и големият въпрос за публиката под тепетата е - как така едно от най-мащабните сценични произведения от отминалата година, „Одисей”, остана с един-единствен шанс да се бори за приз. Отличиха го в категорията „Майсторско техническо осъществяване” и да си го кажем направо - абсолютно заслужено.
Огромен ресурс – финансов и като човешки потенциал, дълъг път до сцената, преминал през поредица от работилници на актьорите с творци и учени от България и чужбина, последователна работа върху всеки детайл и на финала – пълни зали. Това са само част от достойнствата на този спектакъл, който определено излиза извън стандартите на съвременния български театър. Ако към това добавите чудесна драматизация, страхотни костюми и сценография, въздействаща мултимедия, съвършена работа на техническите екипи (единствените почетени с номинация), въпросителните стават още повече.
"Одисей", Фотография: Александър Богдан Томпсън
Маловажен за журито очевидно е бил артистичният потенциал – не е отбелязано силното превъплъщение на дебютанта Константин Еленков, който се справя с тежка задача в началото на своята кариера и се налага да впрегне до предела талант и воля. Незабележим е останал ансамбълът от образи – силен и въздействащ, създаден от актьорите на Пловдивския театър.
Твърде много въпроси, на които отговор може да даде комисията начело с признат авторитет като проф. Снежина Танковска.
Ивана Папазова в "Слава"
Със сигурност обаче тези награди Икар ще се възприемат противоречиво от публиката в Пловдив. От една страна е тоталното пренебрежение към „Одисей”, а от друга – заслуженото признание за „Слава” на Пловдивския театър.
Камерното представление, което излезе на сцена на откриването на фестивала „Сцена на кръстопът” през септември 2019 г., получи цели пет номинации - за водеща женска роля на Ивана Папазова, поддържаща мъжка роля на Димитър Банчев, за поддържаща женска роля на Елена Кабасакалова, сценография на Петя Боюкова и режисура на Стайко Мурджев.
Елена Кабасакалова в "Слава"
За всеки, който е гледал „Слава”, този факт е всичко друго, но не и изненада. Ивана Папазова прави поредната си силна роля, с която утвърждава авторитета си на една от звездите на Пловдивския театър. Димитър Банчев е запомнящ се – показва съвсем друго лице, Елена Кабасакалова също.
Заслужава си да отбележим и името на режисьора Стайко Мурджев не само заради номинацията, а заради поредното театрално пътешествие, което предприема с колегите си, работейки с текстове, които определено не са сред експлоатираните в театъра.
Димитър Банчев в "Слава", Фотографии от спектакъла: Георги Вачев
Мурджев от години надгражда, търси своя различен път и трудът му се отплаща. Тази година наред със „Слава” има още едно негово представление с три номинации – „Портретът на Дориан Грей”. Миналата година Мурджев бе номиниран за Икар за режисурата на „Петел”, по-предната – за „Еквус”. През 2016-а – журито отличи в различни категории спектаклите му „Евридика в подземния свят” и „Мърлин Мърло”, година по-рано - „Дисни трилър”, през 2013-а – „Крал Лир”. 2012 г. Мурджев постави „Коварство и любов”, спектакъл, който донесе номинация за Икар на Ириней Константинов през 2011 г. И така стигаме до 2010 г., когато режисьорът на Пловдивския театър взе Икар за дебют с „Пухеният”. Един недълъг като време път, но белязан с постижения на Мурджев на театралната сцена.
Стайко Мурджев
Още няколко са театралните събития на 2019-а, свързани с Пловдив. В различни категории бяха отличени спектаклите „Медея” и „Братя Карамазови”. И двете се случиха с финансовата подкрепа на Европейска столица на културата-2019, и двете предизвикаха противоречиви мнения сред любителите на театралното изкуство. Но пък са с номинации!