Николай Панайотов ще открие самостоятелна изложба „Алафранга” на 18 юни от 18 часа в галерия „2019”. Авторът e български художник, стенописец, сюрреалист, роден през 1956 г. в София. През 1983 г. завършва стенопис в Националната художествена академия в София при проф. Мито Гановски, където от 1983 до 1990 преподава същата специалност. Осъществява множество проекти в обществени и градски пространства на стенописи, фрески и мозайки, като сред най-значителните са 200 кв.м мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата в Севлиево. През годините прави поредица изложби с живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и в много частни пространства и галерии в България. Създател е на сценографията и костюмите за Цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ за Софийската опера. В последните 30 години твори и живее между ателието си в Париж и Бялото училище в село Стоките, България, поради което често е наричан „българо-френски“ художник. Живописта му е често фигуративна, експресивна, динамична, сюрреалистична и, както той сам се изразява, „не може да заседне в творчеството си, защото винаги търси нови вдъхновения“, обича да експериментира и провокира с образите и темите си. Творбите му са част е от колекциите на много държавни и частни институции и колекции в България и чужбина.

От 18 юни до 7 юли  художникът  представя най-новата си изложба  в зала „2019“. Изложбата изненадва публиката с нови експресивни живописни платна от последните творчески години на художника и провокативни 3D скулптурни инсталации, представящи различен и съвременен аспект на тема „алафранга“. Базирайки се на своя безупречен стенописен маниер и опит, Панайотов преразглежда алафрангата от 19 век като част от прехода на традицията към модерността в градската среда и архитектурата през целия период на Възраждането, като предлага неин съвременен вариант, отнасящ се до реалността два века след това. Според него в началото на 21 век, ако трябваше алафрангата тепърва да се създава, тя би запазила своето символно значение като отражение на междукултурен диалог и сблъсък между източните и западните възприятия. Алафрангата за твореца през 2024 г. отразява сблъсъка между културите и новия вид общуване, представящ света днес такъв, какъвто е – конфликтен, арогантен, напрегнат, материален, свят на изкуствения интелект, технологиите, общуване през социални мрежи, където обаче все пак и все още човекът остава център и движеща сила. Творбите са мащабни и магнетични със своя ярък колорит и провокативност, представители на динамичната и фигуративна изразителност на художника, наблюдават се контрасти и безпардонна критика към новите ценности на живота. Те разглеждат „по френски маниер“ епохата на взаимодействието между различни нравствени модели, традиции и нови стереотипи на поведение. През 19 век алафрангата навлиза в представителните помещения на заможните домове, като се характеризира с богата декорация, големи размери, многопластовост, които разкриват изгледи от големи европейски градове, ловни сцени, романтични пейзажи, спомени и пътувания, които са изобразени с различни художествени стилове като ренесанс, класика, барок, рококо. Николай Панайотов разгръща съвременната алафранга с изобразителността на поп арта и сатирата, използва смесена техника с маслени бои, акрил, маркер, комбинации от монохромни и неонови цветове, изоставя романтичната пейзажност и смело разкрива героите на съвремието. Художникът създава компилиран образ на много от обществените и интимни човешки проявления днес, които дотолкова са се анимализирали в реакциите и външността си, че откровението на твореца е цялостно и той ги изобразява такива, каквито ги вижда, като причудливи създания - полухора, полуживотни. Подобно на 19 век обръща внимание на навлизането на алафрангата в модата на мъжкото и женското облекло, на порива за възприемане на нови удоволствия, свързан с появата на модерни дрехи, храни, напитки, вкусове, технологичните открития, икономическия ръст, промишлеността, урбанизацията на големите центрове и градове. За него това са фантастични образи на ръба на интелектуалното и логичното, експериментиращи с околните и себе си, и самите те са резултат от експериментите със себепознанието. Героите му са без задръжки, без лицемерие, без привидна красота, суета и изисканост, обградени от причудливи форми, експлозия от детайли, които са компилиран образ на човешките индивидуалности, състояния, реакции, движения, задръжки, фантазии.

Изложбата е посветена на общуването на твореца с елита на пловдивските художници в периода на 70-те и 90-те години, когато Пловдив е в свой художествен разцвет, родно място и дом на едни от най-значимите български творци, оставили златна следа в българското изкуство и култура. Контактът Пловдив – Париж е силно изразен в града на тепетата чрез много аспекти и елементи от градската среда, архитектура, мода, наименования на квартали, ресторанти, кафенета. Николай Панайотов, който прекарва по-голяма част от годината в Париж, пресъздава мост между дома си във френската столица и разгръща спомените си от Пловдив, чрез визуален анализ на характерната за града декоративна образност на алафрангата.