Ако излезе, ще ме изяде ли? (Фотогалерия)

от PlovdivTime
06:57, 15.11.2016

от Божидара Денкова

Фотографии: Руслан Йорданов

Старият крокодил разсеяно наблюдаваше как хлапетата хвърлят стотинки в неговия басейн и се смеят. Видът му остана невъзмутим, но в погледа му ясно се четеше болката: „Да ви приличам на нимфа от фонтана Ди Треви в Рим?“ Именно от знаменития шадраван някога тръгна модата туристите да хвърлят монети във водата с вярата, че един ден отново ще се върнат във вечния град. Днес този варварски обичай постигна и достолепните влечуги.

Очите му издаваха трупала се дълго горчилка, всеки момент сякаш ще рукнат крокодилските сълзи. Неговият вид се е появил преди 200 млн. години, далеч преди окупиралия днес планетата „homo sapiens“. Доскоро неговите роднини владееха езерата, реките, моретата и океаните.

Хората истински се страхуваха и зачитаха неговите територии, сами си съчиняваха и разпространяваха легенди за подвизите на огромни змейове. Днес всякакво уважение е изчезнало, а на всичкото отгоре някакви хлапета го замерят със стотинки в терариум в центъра на Пловдив. В Природонаучния музей в града върви най-голямата изложба на опасни и отровни влечуги и риби в Югоизточна Европа.

Там можете да се видите с любимите си кошмари от сънищата и тъмните ъгълчета – змии, гущери, скорпиони, змиорки и прочие.“Щом са в една клетка, значи са приятели, нали?” - 12-годишният Емил сочи с пръст аквариума с две оплели се в прегръдка змии с бананов цвят. „Приятелите“ са два бирмански питона. Хладната им красота е излята в манекенски мерки – дълги са по 3,7 метра, случва се някои от техните събратя да достигнат дължина от 5,7 м.

Емил и неговите съученици от Математическата гимназия в Стара Загора са на посещение в европейската столица на културата. Петокласниците оцениха по достойнство хубостите на Стария Пловдив, но щурото забавление настана в терариума. Детски викове ехтяха из залите на музея, разположен в достолепна барокова сграда, в която навремето се е помещавала Пловдивската община.

Змиите почти без изключения – питоните, пепелянките, отровниците начело с – най-отровния тип – тайпанът, смоковете, гърмящите змии – стоически понесоха детската глъчка. Изтърпяха да бъдат снимани, закачани и обсъждани. Голям интерес при момичетата предизвика игуаната, сред които имаше желаещи да я погалят, дори да си я вземат вкъщи.

Момчетата от друга страна се бяха струпали до алигатора. Кръщаваха го с различни имена според вида му. (Накрая бяха единодушни за Пешо!) Най-голяма радост на децата им донесе усещането, че експонати в терариума са живи и в добра спортна форма, и всеки момент могат да ги захапят.

Освен ужасяващите за някои пълзящи гадини, музеят показа и десетки видове риби. Децата се впечатляваха най-много от големите, а някои твърдяха, че си имат същите вкъщи. Голям фурор предизвика аквариумът с рибите - герои от анимационното филмче „Търсенето на Немо“. Малчуганите се надпреварваха кой първи ще назове имената на персонажите и ще ги посочи. По-малките пък се любуваха на костенурките, които предвидливо бяха поставени на тяхната височина.

Върволица от семейства с деца се смеси с учениците от Стара Загора. Някои плачеха, други се смееха при вида на гущерите и змиите. „Вие ходете при змиите, аз ще остана при рибките“ – с тези думи жена изпрати мъжа и сина си към терариума с питоните, отровниците и гърмящите змии.

Бащите използваха момента да изпитат синовете си за житието и битието на пепелянката, гърмящата змия и съскащата отровница. Отвсякъде се ехтяха въпроси - „Как рибите си поемат въздух?”, „Лесно ли е да пълзиш?“, „Къде си крие отровата?“.

Най-често задаваният беше: „Ако излезе, ще ме изяде ли?”.