Отново да благодаря за селекцията на многоуважаемата комисия, че ни избра за българско предложение за Оскарите 2023, интересувайки се от качествата филма;

Да припомня, че никъде на сайта на Академията не се обяснява „как точно“ се измерва тази реч, и след като им писахме най-учтиво да ни упътят – субтитри ли да броим или думи и букви на дадения език, те ни отговориха с „времетраене“ и двама души от екипа ми, с по два хронометъра измериха речта във филма с приблизително равен резултат, а именно – единият с 30 секунди а другия колега с 1:35 повече за „non-English speech” тоест български, суахили и масайско наречие. И предадохме „Майка“ по живо по здраво като „международен филм“ с международен и не-американски екип;

Да пожелая на следващия български филм, който покрива тези технически изисквания голям успех! Защото трябва да имаме български представители на всяко едно значимо филмово събитие и защото колкото повече български филми се гледат по света, по-леко е за идващите в бъдеще.

А филмът „Майка“ си е пак същият филм, направен с актьори, инвестирали се на 1000 процента и екип-нинджи от България, Хърватия и Германия в едни доста сложни условия. Не зависимо дали има три минути повече английски реч или 1 и половина минута повече български плюс суахили, за мен той говори на езика на сърцето. Това, че има английска реч е обусловено от автентичната история на героинята, която отива да работи с изоставени деца в Кения, където по една случайност никой не говори български. Филмът не е и американски, доколкото разбирам. Но според Академията не е и международен. Може да е извънземен.

Той говори на езика на сърцето главно заради Дария Симеонова, Леон Лучев, Перис Уамбуи, Стив Матиас, Дария Димитрова, Ламар Мунене и нашия прекрасен екип, на който безкрайно благодаря. Съжалявам, че Академията не са съгласни да се състезаваме с „международните филми“, и особено ми е тъжно, защото това е не поради творчески причини, а заради някакви цифри, които никой не знае как се получават и какво значат.

На мен лично ми се плаче, защото видях за втори път след „Мила от Марс“, който също беше българския избор за наградите на Академията, как у нас тази селекция значи много - за екипа и актьорите ми, за съседите ми в кооперацията дори, за хора по улиците, които ми пожелаваха успех в Щатите. Реално да се избере български представител от общо 8 български филма през тази година е несравнимо със селекция в А-категория фестивал, каквито имаме вече две за филма „Майка“, където се избират 12тина филма от няколко хиляди кандидатстващи филма от целия свят. Това е специфика ясна предимно в киносредите, където селекциите в конкурсните програми на А-фестивалите са професионално признание, за което сме благодарни.

Радвам се поне, че тази "изненада" дойде, докато все още е възможно да се предаде друг български кандидат. Аз лично ще стискам палци на всеки български филм и на следващия ми колега.

А „Майка“ ще стартира на фестивала Златна Роза във Варна на 24ти септември, после е в Конкурсната Програма във Варшавския фестивал 20 октомври, после е в Котбус, Германия, после откриваме Киномания на 17 ноември в зала 1 на НДК, после е в Хага. А в кината в страната излизаме през януари. Въпросът, който задава филма е „Какво е майка да имаш?“ Заповядайте на кино!"

 

Фотография: Фейсбук на Зорница София Попганчева