Най-красивите сови на Пловдив (Фотогалерия)
от Руслан Йорданов
„Любопитното е, че и двете големи колонии на горските ушати сови в Пловдив се намират в дворовете на детски градини. Вероятно птиците се чувстват по-сигурни сред хлапетата“, казва Добромир Добрев. Той и брат му Владимир от десет години всяка седмица навестяват совите. Идват да ги преброят и да се убедят, че са добре.
Орнитолозите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) отбелязват, че през годините броят на совите в европейската столица на културата намалява. При по-топли зими редиците им съвсем оредяват.
В началото на зимата горските ушати сови се събират в колонии от 200-300 птици. Прекарват заедно студените месеци. През деня кротуват и подремват в короните на високите дървета. Надвечер се оживяват и политат на лов. Заради тях нощем нито една мишка в Пловдив не може да се чувства в пълна безопасност. Когато листата съвсем окапят, се преместват в прикритието на бодличките в елите и боровете.
Напролет тръгват флиртовете между тях и по клоните започват да се обособяват двойки. Размножителният им период започва през февруари – март. „За разлика от други хвъркати, те не изпълняват брачни танци, но пък се чува влюбено бухане от всички страни“, обяснява Владимир. Когато оформят двойки, совите се заселват из целия град – по парковете, тепетата и горичките край Марица.
Обикновено снасят по три-четири яйца, които женската мъти през април-май. „Тогава често получаваме сигнали от загрижени граждани за паднали на улицата малки. Случва се да паднат от гнездата при силен вятър, а понякога по-дебелите птичета избутват по-кльощавите“, подчертава Добромир. Ако совата е здрава, я качват обратно в гнездото със стълба или кран. Ако има нещо счупено, я завеждат на лечение в Спасителния център за диви животни в Стара Загора.
Пловдивчани най-често се оплакват от кулинарните навици на совите. Нощните грабливи птици са отлични ловци. Имат невероятно развит слух – могат от сто метра да чуят как мишката лази под тревата или под снега. Спускат се изневиделица и я сграбчват. Убиват я с нокти и я гълтат цяла. След обяда изплюват остатъците безцеремонно на улицата, което предизвиква недоволството на отделни съкварталци.
Двете колонии зимно време обитават високи дървета край две детски градини – едната в Тракия, а другата в район „Централен“. Малчуганите се радват на птичата компания, грижат се за тях и играят различни образователни игри за пернатите.
Горските ушати сови избират сравнително тихи места в града, където да не бъдат обезпокоявани. „Добре е хората да знаят, че птиците са защитен вид, освен това са и много полезни – ловят мишки и други гризачи. Не бива да ги притесняват“, съветва Владимир.
Той допълва, че горските ушати сови страдат от лошия имидж на един техен братовчед – кукумявката. Счита се, че носи лош късмет и е вестител на смъртта. В същото друг техен близък роднина – бухалът, е от векове е символ на мъдростта, както показва и сагата за Хари Потър.
От десет години братята Добромир и Владимир се грижат за птиците в Пловдивския край