Новият дом на пловдивската опера – частен, търсят 30 млн. лева за вдигането му
Община Пловдив може да влезе в публично-частно партньорство за новия музикален център
17:00, 08.08.2018450 пъти

От Благовест Андонов, TrafficNews.bg. 

30 млн. лева без ДДС ще стигнат, за да се реализира идейният проект на арх. Илко Николов за нов сценичен и музикален център, който да се ползва от пловдивската опера. Днес от членовете на фондацията, която са се заели със задачата да дирят дом на операта, представиха своя проект.

Те стъпват на решението за ползването на парцела върху Партийния дом, което бе взето от Общинския съвет миналата седмица. От инициативния комитет са доволни от това решение, но поискаха повече конкретика, кога този терен ще може да се предостави за изграждането на опера.  Тогава те ще започнат и следващите стъпки за реализацията на идеята им.

Проектът предвижда сградата да бъде върху терена от 5641 кв.м, който е само в рамките на общинския имот. Тъй като има конструктивна фуга,  сградата на Концертна зала няма да бъде засегната от бъдещето преустройство и проектът за реновацията й може да се изпълни отделно. Общото РЗП ще е 7000 кв.м., а изчисленията са, че около 21 млн. лева ще струва строителството й, а останалите 9 млн. лева ще са за оборудване на сградата. Височината на сградата би била около 20 метра, което е до 7 етаж на сегашното здание.

 Предвижда се основната зала да бъде между 800 и 1000 места, както и да има няколко помощни зали зад основната сцена.  Ще има търговски площи и заведения. Арх. Илко Николов обясни, че този проект е само идейна платформа, върху която може да стъпи бъдещото задание. След това може да се направи и конкурс за направата на операта.

Ако проектът за визията изглеждаше „лесната” част, то изграждането, финансирането и бъдещето на новия Център за музикални и сценични изкуства, изглежда почти като мисията невъзможна.  

Първоначалната идея държавата и общината да дадат по едни 10 млн. лева, вероятно е отпаднала, когато главният финансист на фондацията Георги Стоев, е разбрал, че такива пари няма и никога не са съществували.

Идеята му е да се направи едно акционерно дружество, в което всеки един може да има дял, като такъв ще има и Община Пловдив, като процентът ще отговаря на стойността на парцела, който ще бъде апортиран.

По изчисления на Стоев всяка година бъдещият музикален център ще генерира по 2 млн. лева приходи, а разходите по издръжката ще бъдат 500 хил. лева. Така за 20 години сградата може да се изплати от собствени приходи. Източниците на финансирани може да са програми с нулева или много ниска лихва.

Тук идват и големите въпросителни как са направени тези изчисления. По сметките на икономиста около 350 хил. лева ще влизат в хазната на центъра от наеми на залата от различни музикални институции, включително и самата опера. В момента операта плащала по 100 хил. лева наеми за година. Тези пари щели да бъдат пренасочени към бюджета на бъдещия музикален център. Изчисленията са правени на база наеми на други подобни съоръжения в страната. Най-голямото годишно перо, което ще бъде като приход е 650 хил. лева от спонсорство. Според фондацията правото на частна компания да си закупи правата на името на залата за 1 година ще струва 500 хил. лева! С други думи ¼ от общите приходи на залата.

Въпреки че се говори за акционерно дружество, за да не се наместват държавата, по-късно бе лансирано, че Община Пловдив може да влезе с участие до 50 % от дяловете, което ще я направи отговорна за съществуването и построяването на самия център.

На въпрос има ли подобен тип структура в света, която действа по този начин, Марияна Чолакова  заяви, че сходни примери са Берлин, Ню Йорк и Виена. Там оперите били държавни, но имало и частни партньори сред управляващите Нещо, което обаче не отговаря на истината. Разликата е, че трите сгради на оперите са в самата институция, а не плащат наем за залите си. Самите дарения и спонсорства пак са за институцията, а не за залата, която в пловдивския случай ще е частна.

Разбира се, те не изключиха и вариант операта да бъде вкарана в акционерното дружество, но както стана ясно, тя все пак ще плаща наем за нея, което може да се връща един ден като дивидент.  Изговориха се още редица хипотетични ситуации как би била построена и как ще функционера, но всичко остава в сферата на хипотезите. Според Любозар Фратев администрацията бързо може да бъде преместена в сградата на БНБ и да се пристъпи към бутането на сградата и направата на опера. Според фондацията няма никакъв проблем един ден и Концертна зала да заработи на пълен капацитет и между двете зали да имат конкуренция.

Това, което се разбра със сигурност е, че залата ще бъде частна, с неясни публично-частни партньорства,  би струвала 30 млн. лева или по 30 000 лева на седалка, няма никаква яснота откъде ще се вземе началният капитал, както и какво се случва, ако бизнес моделът, описан от Георги Стоев, не се изпълни. Още по неясно е кога самият парцел ще бъде даден за опера или пък сградата бъде съборена.  По всички личи, че опера ще има върху Партийният дом, ама друг път…

Коментари от FACEBOOK