Пловдивчанинът: Изваждането на децата от пещерата обедини Тайланд
Никой не упрекна треньора за това, че са влезли в пещерата, наричат го спасител, разказа журналистът Панчо Благоев, който от 5 години живее в Банкок
17:01, 11.07.2018338 пъти

Интервю на Парашкева Иванова, TrafficNews.bg

Безпрецедентната спасителна мисия в наводнената пещера Там Луанг в Тайланд приключи успешно преди няколко часа. Всички 12 момчета от младежкия футболен отбор и треньорът им, блокирани 17 дни, са успешно изведени и настанени в болница. Днес се проведе последният етап от операцията. Тя започна в неделя след няколко дни тренировки на спасителните екипи. Светът следеше с огромно внимание случващото се, а милиони хора се молеха за спасението на децата. Отборът и треньорът им изчезнаха на 23 юни и бяха в неизвестност 10 дни, докато двама британски водолази ги откриха в една кухина на пещерата.

Как децата оцеляха в продължение на 10 дни без храна и вода, как драмата обедини 70 милиона тайландци и още милиони хора по света, за невероятния дух на треньора Екапол Чантанавонг разказва в специално интервю пловдивският журналист Панчо Благоев, който от 5 години  живее и работи в Банкок. 

 - Спасителната операция приключи, всички деца са спасени, какво е настроението в Тайланд?

 - Настроението е еуфорично, цялата нация се обедини зад тази драма с децата и техния треньор. Това не е неочаквано за тайландците. Те са една безкрайно позитивна нация, която успява да се сплоти в тежки моменти и да си помага, когато се налага. В случая не ставаше дума само за синхрон в действията на институциите. Тук се почувства една огромна любов и съпричастност от обикновените хора към това, което се случваше в най-северната точка на Тайланд. Само да поясня, че пещерата се намира на 850 км северно от Банкок, на границата с Лаос и Мианмар. Тук населението скоро ще надхвърли 70 милиона души и всички се обединиха в емоциите и в желанието си тази драма да приключи по най-щастливия начин. На много места се правеха служби, децата от училището и провинцията, където живеят малките футболисти, се молеха за тяхното спасение. Позитивизмът и вярата помогнаха на децата да оцелеят. Операцията е безпрецедентна по своя мащаб. Преди време е имало друг случай, при който чужденци са се загубили в същата пещера и са открити след 7 дни. Това обаче е станало през сухия период, когато пещерата не е наводнена.

 - Има ли информация за здравословното състояние на спасените деца?

 - На пресконференцията съобщиха, че всички деца са в стабилно състояние. Някои от тях имат белодробни инфекции. Те ще прекарат следващите дни в изолация, тъй като може да развият някакви инфекции от инсектите, които са в пещерата. Всички са на 8-ия етаж в болницата в Чанг Рай, там има утрамодерна апаратура и след като приключи карантината, те ще видят родителите си. Дотогава достъп до тях ще имат само лекарите.

 - Как всъщност децата са се оказали във водния капан?

- На 23 юни целият отбор тръгва с велосипеди към пещерата, която е недалеч от града. Момчетата имат традиция, когато в отбора влезе нов член, той да запише името си на определено място. Идеята е: Нека бъдем заедно. Така както нашите имена стоят заедно тук завинаги, ние също да бъдем заедно. Едно от момчетата има рожден ден. В момента, в който те влизат в пещерата обаче, се излива пороен дъжд, пещерата започва да се пълни с вода. Пътят назад е отрязан и подгонени от надигащата се вода, те влизат на 4,5 км навътре в пещерата, стигат до място, наречено Вилицата, където пътят се разклонява, и се изкачват на 400 метра над най-високата точка над водата, като се скриват в кухина. Избрали са правилния път. Там са открити 10 дни по-късно от двамата британски водолази. Това са изключителни професионалисти, участвали в десетки спасителни операции, имат световен рекорд за влизане на 9 км навътре в пещера в Испания.

- В какво състояние са били децата, когато водолазите ги откриват? Как изобщо са оцелели?

- Тяхната реакция вече дни наред се коментира от психолози и специалисти. Когато британците ги намират, те са спокойни и се усмихват. Едното говори английски и поздравява водолазите. Това е абсолютно изненадващо, като се има предвид, че те са прекарали 10 дни в пълен мрак, без храна и без питейна вода. Историята на самия треньор Екапол Чантанавонг е свързана с тяхното оцеляване. На 4 години той остава сирак и отива за 10 години в будистки манастир. Там изучава будизма и техниките на медитация.  Медитацията е това, което спасява тайските хора, когато имат проблем. Когато нещо им тежи, те отиват рано сутринта в храма, остават до 3 следобед, молят се, медитират и излизат с усмивка. Именно треньорът им е помогнал да забравят бедата, в която се намират, и да мислят позитивно, че ще бъдат открити и спасени. Както и става. Всъщност това е истинска демонстрация на контрола на духа над емоциите.

- Какви бяха реакциите на хората по време на кризисния период, през който животът на децата бе в опасност?

 – Безкрайно позитивни  и обединени. В акцията участваха над 1000 военни, 100 души медицински персонал, 500 полицаи и стотици доброволци. Всички те подпомогнаха операцията да свърши по един безупречен начин. И, разбира се, водолазите, които бяха около 30 души от елитните военноморски части на Тайланд. Техните морски тюлени. Имаше водолази от Белгия, Япония, Китай, от Мианмар и Лаос. Организацията беше перфектна. Реакцията на местните хора също е показателна. Когато отводняваха пещерата, водата трябваше да бъде източена по два потока. Тя заля огромни площи с оризови насаждения в района. Преди това властите попитаха собствениците дали са съгласни и никой не каза НЕ. Тези хора се лишиха от поминъка си, за да помогнат.

 - Имаше ли разлика в реакцията на медиите и обществото?

 - Медиите както навсякъде чоплеха историята докрай. На моменти пречеха на властите да си вършат работата. На днешната пресконференция дори ги предупредиха, защото дроновете, които пускаха в района на пещерата, представляваха опасност за излитащите хеликоптери, които откарваха извадените деца в болницата. Всъщност тук, в Тайланд, пускането на дронове без разрешение се наказва. Но общо взето нямаше негативни реакции. И медиите, и обществото реагираха позитивно.

- Имало ли е друг такъв случай, който да предизвика подобно обединение на нацията?

 - Откакто аз съм тук, не е имало подобен случай с такъв мащаб. Но вече пета година съм свидетел на техните реакции в редица кризисни ситуации. Те са много обединени като народ. Голямо изпитание за тях бе изпращането на техния крал. Нещо, което нас българите ни впечатлява. Тайците искрено скърбяха за монарха си и една година си носеха черните дрехи. Или когато преди три години взривиха бомбите и убиха 20 души в сърцето на Банкок. Хората също бяха страшно съпричастни. В такива моменти виждам много съпричастност, много доброволци, които се включват в мисиите.

 - Имало ли е друг вариант за спасение на децата?

 - Бяха обсъждани доста варианти. Търсеше се достъп до децата през естествени комини на пещерата. Но тази планина е 800 метра. Намериха един процеп 400 метра, но това беше много сложно. Няколко дни преди старта на спасителната операция намериха други комини по 150 метра, но те бяха с диаметър 35-40 см и трябваше да бъдат разширявани. Тъй като обаче там е варовикова скала, може да се получи срутване и да затрупа всички. Всъщност спасителите се състезаваха с времето. Прогнозите са за проливни дъждове в следващите дни, а тук в сезона на мусоните, вали изключително интензивно. Имаше опасност пещерата да се наводни на 100 процента и да отреже тотално достъпа до децата.  Същевременно нивото на кислорода в кухината падаше, тъй като там отидоха водолази, трима лекари – морски тюлени. Всички тези фактори накараха властите да предприемат най-рисковия вариант. Жалко за този 38-годишен мъж, който си отиде. Той загина, когато осигуряваха логистиката на акцията. Трябваше пътят да бъде осигурен с кислородни бутилки, тъй като пътят до там е 6 часа и наобратно още 5. Този път няма как да бъде изминат с една бутилка.  Добре че нямаше още жертви.

- Има ли обвинения към треньора на отбора?

 - В началото всички се чудеха защо треньорът е влязъл с децата, след като има предупреждение, че от 1 юли до октомври е забранено влизането. Те са влезли на 23 юни. Лош късмет. Но това беше много, много в началото. Родителите не дадоха да се изговори една лоша дума срещу треньора. Напротив – всички родители му благодариха, че в продължение на 10 дни той е запазил децата им в това състояние. Когато водолазите ги откриха, треньорът написа писмо до родителите, в което им се извинява, и го изпрати по водолазите. Те му върнаха отговор, че за тях той е герой. Казаха му да не се самообвинява и че е постъпил по най- правилния за ситуацията начин.  За съжаление мисля, че ако направим паралел, това в България няма как да се случи. Това е разликата между нас и тях.

 

Макар и в критична ситуация, тайландците запазиха несломимия си оптимизъм, пише в един от постовете си Панчо Благоев.  Дори в тези драматични за нацията дни те не губят чувството си за хумор и позитивно отношение към живота.

Този шарж на местния артист SISIAL е различен поглед към събитията от последните дни и стана изключително популярен в социалните медии тук. Героите в него са животни и птици, които олицетворяват основните персонажи в операцията по спасяването на децата в пещерата. Така например белият слон е шефът на екипите Наронгсак Осотанакорн, кафявите глиганчета са футболистите от отбора "Wild boar /дивият глиган/, белият кон олицетворява всички участници в спасителната мисия. Жабата е събирателен образ на водолазите от световна класа, които се включиха в операцията. Тюлените естествено са гмуркачите от военноморските сили на Тайланд. Гордият лъв символизира кой, ако не водолазите на нейно величество, които първи откриха децата. Кенгуру са спасителите от Австралия и т.н. 

Не са забравени и медиите - пърхащите птици в колажа са храбрите репортери, които ден и нощ се трудят в името на драгата публика.







 

Коментари от FACEBOOK