17-годишният пловдивчанин Мишо оцеля в ада на Аконкагуа
Въздухът около нас се наелектризира от светкавиците, спомня си ученикът от Английската
11:55, 11.03.2018968 пъти

Добринка Димова, TrafficNews.bg

„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света.   

 

Пътешественикът, който ви представяме тази седмица, е младият пловдивчанин Михаил Тончев, който стана вторият тийнейджър в света, покорил най-високия връх в Южна Америка - Аконкагуа.

„Планината е много красива. Накъдето и да погледнеш, няма следа от цивилизация. Изумително”, разказва единадесетокласникът от Езикова гимназия "Пловдив". Мишо изкачи 6962-та метра на 13 февруари по класическия маршрут, а цялото приключение продължило две седмици. „Има много маршрути, по които да изкачиш Аконкагуа. Някои са по-сложни. Проблемът е, че за повечето е трудно да се извадят разрешителни. Изискват се редица прегледи, сложни процедури”, казва алпинистът.

По пътешествията го запалили родителите. Баща му Тончо Тончев е първият българин, покорил три осемхилядника. Два пъти е стъпвал на седмия по височина връх Дхаулагири. Развявал е трибагреника и на Нанга Парбат, която взима много жертви през първата половина на 20-и век, поради което е известна и с прозвището „планината-убиец“. Стъпвал е и на Хималаите. Майка му Гергана Тончева също е познато име в алпийските среди у нас, тъй като има опит със сложни маршрути. Мишо бил на три години, когато родителите му го завели на Хижа Рай. От тогава обича планината и вече е изкачвал всички върхове в България. Преди две години покорил и Монблан. „Там е по-леко, почти като туристическа атракция. Всеки с минимална подготовка може да се справи”, смее се тийнейджърът.

Досега обаче никой от семейството не бил ходил в Андите и това било съвсем ново изживяване. „Свикнали сме в планината да има гора, а там почти липсва растителност. По-скоро напомня на пустиня. Трудно се намира вода. И тъй като на по-ниското няма и сняг, от който да си топиш, за да пиеш, става още по-трудно”, спомня си пловдивчанинът, който се впуснал в приключението заедно с баща си.

Преди да тръгне към Андите, двамата направили кратка подготовка – връх Ботев за един ден, два пъти на Мусала и Мальовица. Нова година посрещнали на Вихрен. Времето там било лошо, което в известен смисъл помогнало за климатизацията на алпинистите.

„Времето в Андите беше много странно. Първите два дни беше голяма жега. Изгоряхме, обезводнихме се. Слънцето беше много силно. След това, като се качихме по-нагоре, духаше силен вятър. Горе през деня температурата в повечето време е над нулата, а вечер може да падне и до минус 20”, спомня си Мишо. И обяснява, че всъщност сега е лятото там и най-подходящият сезон за изкачването на върха.  

По пътя нагоре пътешествениците попаднали и в снежната буря със светкавици, която била опасно, но и много красиво природно явление. „Въздухът около нас се наелектризира. Започна да ни удря ток. Захвърлихме раниците с металните пикели и котки, докато бурята премине. Но беше много красиво, защото бяхме в епицентъра на бурята”, описва преживяването младежът.

Според предварителната програма Михаил и баща му трябвало да са на върха на 11 февруари. Лошото време обаче ги принудило да изчакат два дни. „Бяхме изнесли палатка на по-горни лагери и се усъмнихме дали вятърът не я е отнесъл. Загубихме един ден, за да се качим и да проверим дали е там. В противен случай се налагаше да търсим друга. Но за щастие палатката си стоеше на мястото”, спомня си тийнейджърът.

По време на прехода хапвали суджуци и сланина, които си носели от България. Казва, че тази храна е много подходяща, а в Андите е трудно да си я намериш на достъпна цена. В раниците си имали също консерви, сушени плодове, спагети, сухари и сладки десертчета.

Били екипирани с всичко необходимо, но категорично решили, че няма да взимат кислород. „Може би съм наследил това мислене от баща ми, но с кислород качването не е същото. Поне за такива места като Аконкагуа”, категоричен е младият пловдивчанин.

Той вече мисли за следващото приключение, което вероятно ще е още това лято. За да поддържа форма, в почивните дни обикаля родните планини. Кара ски.  Тренира и киокушин карате. Казва, че не спазва определен хранителен режим и няма проблем да хапва, каквото иска.

В свободното време слуша рок и чете хубави книги, напоследък предимно автобиографични. Признава, че не е отличник, но се старае да поддържа много добър успех. Мисли да продължи образованието си, но все още не се е ориентирал какво да следва. Вероятно ще е нещо, свързано с езици. Сигурен е обаче, че от алпинизма няма да се отказва.

„Когато се върнеш от пътешествие, оценяваш малките неща, които иначе не забелязваш. Като това да ядеш нещо топло, да си легнеш в леглото, да имаш интернет”, смее се Мишо. И допълва, че алпинизмът го е научил и на нещо много важно – когато си упорит и се трудиш здраво, нещата се случват.  

 

Коментари от FACEBOOK