Как възкресиха перлата на Стария Пловдив (Фотогалерия)
Най-добрите реставратори работиха седем години, за да вдъхнат нов живот на разкошната къща „Клианти”
15:36, 12.07.20174752 пъти

През 1970-те къща Клианти e имала съвсем неугледен вид – сива, напукана и осъдена на бавно саморазрушаване в надпревара с времето. Днес пловдивчаните, които я помнят от тъжния й период, не крият възхищението си от възвърнатия блясък на строената в средата на XVIII век сграда.

Преди месец тя бе тържествено открита за посетители и интересът към нея тепърва ще се разраства. Клианти е най-старата и една от най-богато украсените къщи в Стария Пловдив. Сагата по нейното спасяване и възстановяване продължава цели 46 години. През 1971 г. е осъществено първото заснемане на къщата. Нови проучвания и заснемания са направени през 1984 и 1992 г.

Първият етап от реставрацията е осъществен в периода 2005-07 г. със средства на Японския попечителски фонд към ЮНЕСКО. Основната работа обаче е осъществена през последните четири години с финансиране на стойност 1,6 млн. лв. от общинския бюджет. Лентата  заедно с кмета Иван Тотев прерязаха корифеите от реставраторския екип - Елена Кривошиева, арх. Румяна Пройкова и Джовани Димитров.

Благодарение на техните усилия почти изгубената възрожденска къща се прероди за нов живот. Присъстващите си спомниха и за един от стожерите на възрожденския Пловдив - арх. Вера Коларова – покойната съпруга на Джовани, с която заедно са реставрирали най-ценните сгради в Стария град.

Клианти пленява посетителите с изрисуваната уникална и богата художествена декорация, стенописи и орнаменти. Някои от елементите са с 24-каратов златен варак. Уникални са и таваните, изписани в старинен стил и алафрангата с пейзажи на Константинопол и Виена. Орнаментите не се повтарят един с друг, което го няма в нито една друга къща в Стария град, обясни арх, Румяна Пройкова. "Тя е образец на отворен тип къща, заради големите чардаци",  допълни тя.

„Нашата работа носи много голямо удовлетворение и трудностите минават и заминават, крайният резултат остава. Щастлив съм, че мога да вляза в една къща, чиято реставрация сме завършили. Това е едно голямо постижение“, развълнувано заяви Джовани Димитров.

В къща Клианти може да се видят изящни рисунки, една от които се предполага, че е изглед на самата сграда, когато е построена през втората половина на 18 век. Първичната къща е съвършено различна от тази, която виждаме сега. Има две оси, вероятно е имало и трета, по-късно съборена. На долния етаж къщата е била отворена, цялата е била на колони и на леко засводени конструкции, наречени – хиприи. Горе е имало три помещения с грамаден отворен чардак.

В началото къщата е била по-ниска. Вдигането на втория етаж (надстрояването) е станало по-късно и разликата във височините я прави уникална за Старинен Пловдив. Рисувана е през 1817 г., през така наречения втори период и сегашното възстановителни работи са от този период.

За сравнение къща Хиндлиян е по-късно изписана – около 1846 г. Била е собственост на заможен и изтъкнат човек. Мебелите са реставрирани, а килимите са ръчно направени от чиста вълна с естествени цветове, придобити по естествен начин със 160 възела на кв.см.

Стенописната украса е изписана фино и деликатно с удивително умела ръка. В нея е разкрито необикновено богатство за художествени ценности с високи качества, сложно орнаментирани и многоцветно декорирани дъсчени тавани, алафранги с богато изписване, мусандри стенописи. Голяма част са били покрити с варна бадана по стените и маслените наслоявания по дървените им елементи.

Поради конструктивни намеси част украсата е свалена и обработена в ателие и върната на местата им след това. През 2014 г. дърводелци реставратори свалят всеки дървен елемент от таваните и след обработка на на място ги връщат на новоизработени скари. За целта на компютър са изработени специални схеми, чрез които да се проследи оригиналното място на всяка дъска.

С арх. Вера Коларова са участвали в реставрацията почти на всички къщи в Стария град - Хиндлиян, Недкович, Балабановата, Бирдас, аптека „Хипократ”, Историческия и Етнографския музей. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари от FACEBOOK