„От средата на IV до VI век Филипопол преживява един втори разцвет. Внушителните обществени сгради са разрушени и изоставени при земетресението и катаклизмите, причинени от изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през 535 г. от н.е. Сред погубените сгради е и Голямата епископска базилика“.

Това заяви ръководителят на разкопките на ранно-християнския храм доц. Жени Танкова на среща с Пловдивското историческо дружество. Вулканът е причинил слънчево затъмнение, което е продължило почти половин век и е довело до глад и бедствия в целия свят. „Византийската империя е била принудена да внася зърно с кораби от Египет. Със зърното пристигат и плъховете, които причиняват печално известната „юстинианова чума“.

Империята в този момент не е имала нито финансов, нито човешки ресурс да възстанови сградите, разрушени от земетресението при изригването на вулкана“, допълни археологът. Историческите данни сочат, че чумната епидемия, разразила се в средата на VI век, погубва 25 милиона души, или 13 на сто от цялото население на планетата.   

Невижданата природна катастрофа е описана от византийските историци. Прокопий Кесарийски посочва, че Бог е възненавидил делата на управляващия по това време император Юстиниан и отвърнал своето лице от империята, предавайки я за погибел на кървавите демони. „Това бе време на неизцелими бедствия. Слънцето помръкна и заприлича на луната“, отбелязва историкът.

Настъпва т.нар. вулканична зима – атмосферата се пълни с прах и пепел, температурите спадат рязко, реколтите са слаби, суши и наводнения мъчат различните части на планетата.

По това време е изоставена и Голямата епископска базилика на Филипипол, която е строена в края на IV век. Тя е била най-големият ранно-християнски храм на Балканите и заемала площ от 3300 кв.м.  

Жени Танкова и Димитър Герганов обсъдиха загадките на храма на среща на Пловдивското историческо дружество 

Жени Танкова припомни изненадите при откриването на археологическата сензация през 1983 г. „При ремонта на улицата, докато багерът копаеше разрових с крак земята и попаднах да древно-римска мозайка. Веднага спряхме строителните работи и започнахме проучвания“, разказа тя. Базиликата е изследвана бегло до 1986 г., след което потъва в забрава за почти трийсет години.

Преди две лета с финансовата подкрепа на „Америка за България“ започва мащабна реставрация на мозайките. Малко по-късно начинанието се разгръща и започват сериозни разкопки. Досега екипът на Танкова е проучил над два декара площ, от които 500 кв. метра са мозайки.  

Археолозите разкриват западният фасаден зид и установяват, че централният от трите кораба е имал три входа. Северният и южният кораби пък са имали по един вход. Разкрит е и атриум (открит двор) с портици към три постройки. „Намерихме йонийски капители и други елементи, които ще ни позволят да възстановим цялото оформление на портиците“, каза още Танкова.

В западната част на комплекса пък са открити мраморни елементи - колони, части от чешма и шадраван, които учените също се надяват да възстановят в автентичен вид.

Досега са разкрити два слоя мозайки, положени един върху друг. „По-ранният пласт е по-красив и многоцветен, най-вероятно вторият е положен при мащабен ремонт на базиликата“, смята Жени Танкова.  Голямата находка са двата фантастични медальона с птици на северния и южния вход на храма. В центъра на изображението са два пауна с кантарос (съд за жива вода), и около тях са наредени различни птици. Под мозайките има следи от по-стара сграда, която тепърва ще бъде изследвана.

Голямата епископска базилика на Филипопол е изоставена през VI век. После местните ползвали останките й като строителен материал. Мястото потъва в забрава до десети век, когато започва да се използва като некропол .

Досега археолозите са проучили 153 погребения от този период. Първите покойници са били полагани директно върху античните мозайки, а следващите отгоре върху тях. Погребенията са продължили до XII век, когато отново мястото запустява. Археолозите са намерили парчета от средновековни стенописи, върху едно от които е изрисуван предполагаемо свети Петър.

Те търсят следи от църква или параклис от тази епоха, която би трябвало да е обслужвала параклиса. Напролет екипът на Жени Танкова ще поднови разкопките с надеждата, че ще изплуват още по-вълнуващи тайни на Голямата епископска базилика.