Христос възкресява Лазар с помощта на вълшебна пръчица  

от Руслан Йорданов

Исус Христос върши чудеса с помощта на вълшебна пръчица. Това са сюжетите на два от удивителните стенописи в ранно-християнската гробница, открита в центъра на Пловдив и изложена в Археологическия музей. Гробницата се е намирала в Южния некропол на Филипопол и е датирана от началото на IV век.

На северната стена върху камъка е изрисувано евангелското чудо – Христос възкресява Лазар, а срещу нея на южната - как Спасителя изцерява парализирания мъж („разслабения“ съгласно синодалното издание на Библията). Другите две сцени съдържат мистични символи - двойка пауни, които държат кантарос (съд с жива вода), и хризма с венец и две палми.

През май 2012 г. строителни работници от ЕВН започват прокарването на топлопровод на ул. "Г. М. Димитров" в Пловдив и случайно се натъкват на старината. Археологът Мая Мартинова провежда спасителни разкопки и открива гробницата с широчина един метър, дължина - два метра и височина - 1,40 м.

Вътре я очаква изумителна „картинна галерия“ отпреди 17 века. „Това е най-древното изображение на Христос у нас и едно от най-старите в света. Изрисуваните върху стените библейски сцени нямат паралел по нашите земи, а най-близките им подобия са в катакомбите на Рим. Стенописите са изрисувани с много добре запазени бои в пет цвята - червено, бяло, черно, охра и зелено“, посочи Мартинова.

Исус е с къса къдрава коса и без брада. Облечен е с туника и палиум, като знатен представител на гръко-римското общество. Не се забелязва и ореол около него – ореолът се появява в християнската иконопис към края на четвъртото столетие.  

Рисунките в гробницата са сред най-древните познати изображения на Христос по света. Първите християни, сред които е било влиятелно юдейското крило, са избягвали да рисуват Месията. Враждебно настроени към всякакво идолопоклонство, те чинно спазвали втората Божия заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи". Първоначално вярващите са изписвали плахо неговите инициали (хризмата), ползвали са и завоалирани символи – риби, пауни и други.  

Най-ранният портрет на Исус е намерен в руини от храм в древния град Дура-Европос (град Салихия на брега на река Ефрат в днешна Сирия). Стенописът от 235 година представя сцената с излекуването на парализирания мъж – същата, която срещаме и в Пловдивската гробница.

Стенопис с излекуването на парализирания мъж от Дура-Европос, 325 г. 

Стенопис с излекуването на парализирания мъж от ранно-християнската гробница в Пловдив, началото на IV век 

Един беден старец от Капернаум помолил приятелите си да го закарат на рогозка при Исус. Когато пристигнал в къщата, където той проповядвал, тълпата била толкова голяма, че било невъзможно да се доберат до Спасителя. Затова приятелите му го качили на покрива, разместили керемидите и го спуснали в нозете на Исус.

Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките. Така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: "Никога не сме виждали такова нещо".

 Евангелие от Марка, 2:11-12

През следващото столетие се появяват и рисунки в подземните гробници на знатни християни в катакомбите на Рим. Сред тях се среща и възкресяването на Лазар. В някои сцените Исус също извършва чудеса с помощта на вълшебна пръчица – превръщане на водата във вино, умножаването на хлябовете и рибите, и други. Изследователите изтъкват, че магическата палка на Спасителя се появява в светите ликове  след II век и изчезва при оформянето на иконописния канон през VI век.

Пловдив е сред първите християнски центрове на света и е напълно логично тук да се срещат уникални находки. Христовата община тук е създадена четири години след разпятието и възкресението на Христа. Първият епископ на Филипопол е свети апостол Ерм. Ученикът на апостол Павел основава катедрата си в града на река Марица през 36-37 г. 

Началото на четвърти век, когато е построена гробницата на знатния пловдивчанин, е превратно време за християнството. През 313 г. императорите Лициний и Константин издават Медиоланския едикт, с който се прекратяват гоненията и християнството е признато за равноправно на другите вероизповедания в Римската империя.

Христос върши чудеса, често пъти с помощта на вълшебна пръчица – фрески от катакомбите в Рим, III-IV век

Христос възкресява Лазар. Фреска от катакомбата Виа Латина в Рим от IV век.

Лазар живял в град Витания, близо до Йерусалим. Разболял се и умрял. Христос пристигнал четири дни след неговото погребение и заварил сестрите му Марта и Мария неутешимо да скърбят. Исус го възкресил четири дни след смъртта му.

"Като каза това, извика със силен глас: "Лазаре, излез вън!" Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: „Разповийте го и оставете да си иде".

Евангелие от Йоан, 11: 43-44

В този период се налага новият символ на Христовата вяра - кръстът. Негов първообраз е хризмата. Хризмата  е монограмът на името на Христос, в който са вплетени буквите Х и Р. отстрани до тях често са изписани буквите α (алфа) и ω (омега). Като християнски символ е позната още в апостолските времена и се почитала като „печат на живия Бог“.

Според преданието Константин Велики получава в съня си видение свише в нощта преди решителната битка на Милвийския мост на 28 октомври 312 г. Явява му се Исус и му показва изображението на кръста с думите: „Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Под божията опека Константин разбива противниковите войски. Впоследствие налага кръста като символ на християнството и на Византийската империя.

Хризмата във венец сред палмови дървета е нарисувана и върху една от стените на гробницата в Пловдив.

Между две палми е представена хризма във венец.

В Хризмата - монограма на Исус Христос, са вписани двете гръцки букви α (алфа) и ω (омега), които препредават словото Божие:

„Аз съм алфата и омегата, началото и края, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят".

Откровение от Йоан, 1:8

Пълен с езотерични символи е и четвъртият сюжет - двата пауна с кантароса. Пауните също са познати от стенописите в катакомбите на Рим от четвъртото столетие. Наскоро две изкусно  направени мозайки с пауни бяха открити при разкопките на Голямата епископска базилика на Филипопол от IV век. Върху едната сцена са пристъпвали вярващите на влизане в църквата.

От древни времена паунът се среща в различни езически традиции. Ранните християни го възприемат като символ на Христос по няколко причини. Съществува легенда, че паунът е нетленен – неговите останки не гният. В причудливите рисунки на неговата опашка пък се срещат десетки очи, което се е считало за образ на Всевиждащото божие око.

Паунът се храни с отровни змии и други гадини, поглъща отровата им без последствия за здравето. Не на последното място -  перата му всяка година окапват, за да пораснат на следващата други – още по-ослепително красиви. Тази особеност на пауна олицетворява възкресението на Христа.

В рисунката на гробницата в Пловдив двата пауна са кацнали на кантарос – съд за смесване на вино и вода. В случая християнската алегория е очевидна – чудото с превръщането на  водата във вино, а също и „живата вода“ – вечният живот в Христа. 

Двойка пауни с кантарос. В християнството пауните символизират победата над смъртта, безсмъртието и възкресението. Те носят кантарос - съд с жива вода. 

Археологът Мая Мартинова проучи уникалната ранно-християнска гробница от IV век