Розовата котка в изкусителните лапи на изкуството

  • от PlovdivTime
  • 14:54, 19.04.2018

Интервю на Пламен Асенов

 

Непринуден разговор с Розовата котка - персонаж от едноименната изложба на художничката Цвета Марова, която продължава до 25 април в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив.

 

Розовата Котка: Ах, простете, настъпих ви по опашката!

Пламен Асенов: Аз нямам опашка…

РК: Ами защо тогава ви настъпих по нея?

ПА: Нещо грешите - не само нямам опашка, а и тук въпросите задавам аз, човекът, вие, котката, отговаряте. Не знаете ли, че така се прави интервю?

РК: А кренвирш?

ПА: Какво – „а кренвирш”?

РК: Мислех, че така се прави кренвирш, пък то – някакво си интервю. Предпочитам кренвирш.

ПА: Всички понякога го предпочитаме…

РК: Аз го предпочитам винаги…

ПА: Добре, но ще подхващаме ли интервюто в края на краищата?

РК: Нали знаете – от който и край да го подхванеш, винаги се заплита?

ПА: Това някаква котешка мъдрост ли е?

РК: Ако ви кажа, че е някаква котешка глупост, няма да повярвате.

ПА: А котките в какво вярват?

РК: Чакай да видим… риба… мишки… някоя птица понякога... съществуването на квантово-сензитивни мустаци... политиката на облизване до дъно… а-а-а, и че хер Шрьодингер е глупак…

ПА: Защо пък Шрьодингер да е…

РК: Първо - котка, доброволно затворена в кутия. Айде, бе! И второ – същата котка, но ни жива, ни умряла. Едновременно. Глупости, котките винаги са само живи едновременно.

ПА: Едновременно с кое?

РК: С всичко. То нали няма друго.

ПА: Откъде котките взимат всичко?

РК: Откъдето им падне.

ПА: И кой е създал котките?

РК: Същият, който е създал всичко.

ПА: А кой е създал Розовата котка?

РК: Не знаеш, пък питаш?

ПА: Да, иначе как ще научиш.

РК: Аз знам, няма нужда да научавам…

ПА: Не знам за теб, но аз със сигурност знам…

РК: Още по-лошо - знаеш, пък питаш…..човешка му работа. Кажи кой сътвори Розовата котка, де!

ПА: Цвета. Цвета Марова.

РК: Цвета Марова? Това е изключително странно име за котка…

ПА: Тя не е котка, а художник.

РК: Няма котка, която да не е художник. И няма Творец, който да не е котка, но да е толкова умен, че да създаде котка. Да не говорим за Розова. Така че твоята Цвета Марова е много съмнителна…

ПА: Обаче рисува творения, а ти си една много живописна котка от нейна картина.

РК: Колко живописна?

ПА: Как да ти кажа… то живописта не се мери с количество, а с качество…

РК: Добре, де, щом основното качество на парите е тяхното количество, защо  по-голямото количество живописност да не основното качество на самата живопис?

ПА: Какво значи това?  

РК: Колкото повече качество, толкова повече качество – не е ли ясно. И продължава да се трупа, докато не се превърне в реалност…..

ПА: Ами-и-и-и…

РК: Казвам, че ако наистина съм някаква препълнена с живописни качества Розова котка, значи съм много истинска Розова котка - а не измислена и нарисувана от някоя си Цвета Марова. Тя да не се фука толкова с мен, че да не взема аз да се фукам с нея.

ПА: Истинска си. Съвършено истинска. Обаче все пак си нарисувана на истинска картина, която първо беше в ателието на Цвета, а сега е на стената в галерия „Сигна”. Огледай се…

РК: Затова ли понякога имам усещането, че моята коткост е плоска и окачена на два пирона? И разни типове ме зяпат, а няма къде да се шмугна. Тая твоя Цвета Марова да беше нарисувала поне някакъв шубрак наблизо, като е толкова добър художник…

ПА: Такава е идеята – да те гледат!

РК: Те ме гледат и аз ги гледам! Даже не знам кой кого гледа повече и по-втренчено – обаче е сигурно, че с котките, особено с Розовите, трябва да се внимава.

ПА: Защо, опасни ли са?

РК: Опасни са. Ще те накарат да се влюбиш, ще ти извадят душичката и ще я захвърлят в чекмеджето при колекцията стари любови. А останалото ще скрият в твоята колекция стари картини, откъдето ще продължат да те дебнат…

ПА: Но хората ти се радват, не се страхуват от теб.

РК: Те да внимават с прекалената радост. Нали знаеш какво казват психиатрите по темата за Розовите котки?

ПА: Не знам. Какво казват?

РК: Щом днес ти се привижда Розова котка, окачена на стената в някаква си картинна галерия, утре може да ти се привиди рояк летящи розови слонове. Или усмихнати розови китове, които карат усмихнати розови Кадилаци.

А това значи, че за теб е вече твърде късно и безвъзвратно си попаднал в изкусителните лапи на Изкуството. Но стига обяснения, че ми писна - заминавам за Ботевград. Аре, чао!