Освобождението през 1878 г. заварва България с 32 аптеки. Шест от тях се намират в Пловдив. По същото време аптекарите освен с изписването и продажбата на лекарства са развивали и бурна обществена дейност.

Много от тях покрай приготвянето на лекарства се изявяват като национални революционери, депутати и кметове. Сред имената на първите фармацевти в Пловдив се открояват тези на д-р Владо, д-р Иван Богоров (издател на първия български вестник "Орел"), д-р Рашко Петров (един от първите директори на Пловдивската болница), и д-р Стоян Чомаков (кмет на Пловдив). 

В някогашната аптека на д-р Сотир Антониади на ул. "Съборна" 16 днес се помещава кокетния Музей на фармацията. 

Гръцкият лекар също е бил фигура с размах - следва медицина във Виена и работи две години като лекар в парижка болница. През 1872 г. построява аптеката в Пловдив. Оборудва я по европейски образец и я прави най-модерната в града. 

След 1878 г. д-р Антониади става депутат в Областното събрание на Източна Румелия, автономна област на Османската империя със столица Пловдив. След Съединението пък е избран за народен представител в българското Народно събрание.

В продължение на три месеца през 1883 г. е временно изпълняващ длъжността кмет на Пловдив. Той върти предприятието до 1915 г., когато го продава и се изселва в Гърция. Аптека "Хипократ" си намира нов собственик и действа до 1947 г., когато е национализирана. 

През следващите тридесет година красивата възрожденска къща функционира държавно общежитие, в което живеят под наем различни семейства. След продължително попълване на сбирката и ремонтни дейности Музеят на фармацията е открит през 1981 г. 

Потретите на боговете на здравето Асклепий и Хигия, и на лечителя Хипократ, изваяни върху фасадата, посрещат пациентите. Вътре обстановката носи уюта на миналото с оригиналните стелажи, укасени с орнаменти и дърворезба.

Лавиците са били доставени от Виена в края на XIX век. Върху тях подредена т. нар. вазерия – съдове от кристал и порцелан, предназначени за съхранение на лекарства, мехлеми и лечебни етерични масла.

"Кристалните вазерии са изработени от изумруд, опал, тюркоаз и рубин. На един от рафтовете е изложена и „царската вазерия”, която е с позлатени орнаменти.

Съдинките са произведени в Берлин през 1890 г. и са били притежание на т. нар.  царска аптека, който е имала лиценз да снабдява с лекарства династията", разказва уредникът Татяна Йорданова. 

Погледите привлича и блестящата метално-звънкова сметководна каса. Направена е от оръжейна стомана през 1903 г. в Дейтън, щата Охайо. На горнията етаж е разположена т. нар. ахтарница - място за продажба на билки, лекарства, захар, кафе, чай, посуда и пр.

В тази манипулационна чираците на аптекаря са бъркали лекове. Приготвянето им е ставало по няколко технологии. Едната е мацерация – извличане на лекарствени вещества от растения чрез изкисване. Старите аптекари са били наясно и с инфузията – извличане на лечебните съставки чрез нагряване с вода, а също са умеели да бъркат тинктури, таблетки, глобули. 

На втория етаж е подредена разнообразна лабораторна стъклария, дестилатори, микроскопи, везни с тежести. 

Едно от съкровищата на "Хипократ" е библиотеката със старопечатни фармакопеи на Дюрвал и Хагер, издавани през XIX и XX век на френски, немски, чешки и руски език.

Тук може да се види и копие на книгата "Лекарственик", отпечатана през 1846 г. в Букурещ. Това е първата сбирка с рецепти на български език. Някои историци твърдят, че лекарствата са предписани от Иван Рилски, християнски светец от X век. Половината от изданието се състои от молитви, а другата половина - от рецепти, които и до днес се използват в народната медицина. 

Преобладават рецепти за лечение на безапетитие, кашлица, малария, ревматизъм, зъбобол, на очни и стомашно-чревни заболявания и др. Сред лекарствените съставки най-често се срещат алое, мед, карамфил, канела, индийско орехче, восък и пелин.

Старите шишенца притежават очарование, което липсва на модерните опаковки на лекарства

Най-скъпата вазерия е била предназначена за лековете на царското семейство

Американска каса от 1903 г. и старовремски телефон красят аптеката

Сбирката за Музея на фармацията е събирана цяло десетилетие

На втория етаж е разположена лабораторията за приготвяне на отвари и тинктури

Глинен филтър, произведен в Манчестър през 1830 г. Принадлежал е на д-р Рашко Петров

Помпозните полилеи са типични за чорбаджийските къщи от XIX век

Някога фармацевтите са развивали бурна обществена дейност

Уредникът Татяна Йорданова разказва увлекателни истории за стария Пловдив

Мебелите като че ли очакват завръщането на старите аптекари

Австрийска "Фармакопея" от 1855 г. на латински език

Първият български печатен лекарственик от 1846 г.

Дядото на таблета - пишеща машина "Stoewer" от 1908 г.

Посетителите си тръгват очаровани от аптека "Хипократ"