Фотография:  3inSpirit

от Мария Луцова

В студентските си години с проф. Огнян Сапарев – мой преподавател по „Теория на литературата“, коментирахме темата „Кино и литература“. Обяснявах му, че всеки филм, стъпил върху литературен текст, е огромна манипулация, наложена от личната гледна точка на сценариста, режисьора, оператора, актьорите. И че тази гледна точка не винаги съвпада с идеалната представа на читателя за книгата, превърнала се в екранна творба. Всичко това в пълна степен се отнася и за театъра, който интерпретира белетристиката.

В този смисъл моноспектакълът „Чамкория“ на Захари Бахаров и Явор Гърдев е абсолютна манипулация.Но каква манипулация! Актьорът – макар и сам на сцената, препуска с бясно темпо между множеството образи, случки и лични разсъждания на героя си бай Славе. Прави го без да поеме дъх и със завидна вярност към езика на Милен Русков. Този език, който писателят владее до съвършенство. И ако в книгата той го използва с познатата от „Възвишение“ умелост, за Явор Гърдев и Захари Бахаров предизвикателството е двойно.

Как от тази богата на преживелици и на  отправки към историята на 20-те години на ХХ век книга да извадят най-живото, най- театралното послание! Как да градират образа и от смешните и битови случки и разсъждения, които очаквано разсмиват до сълзи залата, да преминат към онези – драматичните, които чертаят картината на епохата.

Драматургичната интерпретация на „Чамкория“ е фантастична. Макар и загърбил по разбираеми причини много интересни и силни  епизоди от романа, Явор Гърдев маркира историята. Бае Славе – симпатичен шофьор от „Банишора“, върти волана на омнибуса си „Шевролет“ по линията София-Чамкория. По пътя столичният тарикат успява да разкаже за неволите в брака, за тежестта да се носи отговорност, очертава по комичен начин образите и историите на свои спътници, приятели и познати. С пороя от реплики, с които Бахаров взривява от смях залата, остава усещането, че така ще е до края. Но не! Точно в момента, когато зрителят започва да се спъва в театралната манипулация, идват драматичните истории на Русков. Герои ли са генералите по време на войната? Какви са политиците на Славевото време? Как се е отразил в живота на съвременниците му атентатът в църквата „Света Неделя“? Що е то Закон за защита на държавата? Как терорът на времето – на бели и червени, променя съдби? И как познанството на Славе с анархиста Джина променя неговата лична съдба?

Моноспектакълът „Чамкория“ е истински подарък за Захари Бахаров. Предизвиква го, показва безспорния му талант и неусетно убеждава зрителите, че присъстват на монолога на един изключителен актьор. Два часа сам на сцената Бахаров и за минута на губи вниманието на залата. Няма скука, няма дупки, които да карат да поглеждаме часовника си.

Така „Чамкория“ върши своята важна мисия. Да провери сетивата на онези, които са омагьосани от романа, но и да накара неизкушените да го прочетат. Манипулацията е успешна!