Художничка омайва Щатите с пловдивски приказки
Мариана Калъчева прекоси океана, за да намери любовта
17:19, 10.01.20182647 пъти

Интервю на Мария Луцова

Преди година пловдивската художничка Мариана Калъчева се завърна под родните тепета след дълъг престой във Франция. Тя удостои почитателите си със самостоятелна изложба в Капана през пролетта, след  което ненадейно пак изчезна, този път в САЩ. Plovdiv Time разговаря с очарователната художничка за нейната американска мечта.

- Мариана, каква лудост те отвя в Щатите? Как пое риска да поемеш зад океана след поредното ти завръщане в родния Пловдив след годините, прекарани във Франция?

- Знаеш ли, макар че се бях върнала обратно в България за Коледата на 2016 година,  все още намирах културни разлики с битието ми от Франция.  С това завръщане у дома дойде най-голямото щастие да видя приятелите и роднините си, да са близо до мен! Последва не много лек период в началото на годината и пролетта, който не ми даде и много свобода да попътувам.

Трябваше да рисувам за пролетната ми изложба в Пловдив през 2017 г. Но толкова силно пожелах нова промяна, че очевидно желанието ми беше чуто и след няколкото повода, които насочиха вниманието ми към далечния континент, реших да подам документи за виза.

Да, рисково е, като да стъпваш по стъклена витрина, да вървиш по ръба на пропаст и да пазиш равновесие. Явно има нещо много притегателно в този акт. Новият старт не ми се случва за пръв път, а и предизвикателството е толкова голямо, че не ще и съмнение, беше точно за мен!

- Къде живееш, какви са хората, с които си заобиколена и как гледат те на артиста Мариана Калъчева?

- Живея в далечния Юг. Така неочаквано навлязох в книгите на Майн Рид и се пренесох във века на робовладелците и плантациите, на земите на захарната тръстика, памуковите ниви и креолската кухня. Шегувам се, разбира се. В Батън Руж, столицата на щата Луизиана, животът може да се стича по абсолютно същия начин, както се стича и в Пловдив.

Хората са позитивни, добронамерени и ме гледат все още като екзотика. Харесват това, което виждат в мен като артист, като присъствие и като жена, разбира се. Цветовете ми им допадат, също и темите на картините, които избирам. Казват ми whimsical, тоест всичко, което правя, за тях е приказно – причудливо и вълшебно.

Попаднах в много интересна дамска група, нещо като мини асоциация, която има доста сериозно отношение и влияние сред арт средите. Събираме се всяка седмица. От тях срещам много морална подкрепа, както и безценна информация.  Има и така наречените бизнес групи, които също поддържат лобита.

Те са ми интересен обект на проучване в този момент.  Иначе градът е досущ като нашия, но нямат многоетажни кооперации, както у нас, а тук всичко е построено ниско и е разлято по покрайнините на града. Наоколо има гори и блата, рай за алигатори и блатни турове.

Смущаващото е, че нямат достатъчно пешеходни зони и трябва да вляза в колата си, за да отида дори до супермаркета. Това е нещо неразбираемо за европейската психика и надали някога ще бъде прието като нормално. Ще съм много щастлива, ако поработят в тази посока!

- Вече направи и първата си изложба там, разкажи за нея - как се случи, каква беше реакцията на посетителите, имаше ли откупки?

- Първата ми изложба стана факт по няколко причини и всички се свеждат до това, че на галеристката Мери Ан от Caffery Gallery,  много й допадна тази моя „приказност”.  Хареса много палитрата и стила, които използвам, и сподели, че не е често срещано явление наоколо. Тогава взехме решение да „спретнем” изложба, която да съвпадне с откриването на всеобщото културно събитие „White Light Night“.

Е да, нямах много време, само два месеца...   Хората бяха много изненадани да видят това, което красеше стените. Сякаш не очакваха, че ще се сблъскат с цветния взрив и по любопитните им лица грейваха широки усмивки. Получих много поздравления. Откупки имам, да, дори и поръчки. Сега работя по поръчките. 

- Какви работи показа - разкажи повече за картините, за темите, за образите!

- Изложбата нарекох „Whimsical“, което бих превела на български като причудливо, вълшебно.  Името много кореспондира с галерията, че дори и с външния й вид,  а картините са отново в стила наив и сюрреалистично – наивистичен фигуратив. Представих 13 живописни платна в смесена техника, колаж и маслени бои.

Хубавото е, че тук ми идват и много нови идеи за материали и взаимодействие между техниките...  Образите отново са същите – мъжът и жената като двойка, женски портрети с цветя или сюрреалистични взаимоотношения със зеленчуци, които много скоро ще бъдат последвани и от мъжки портрети; семейството като присъствие,  екзотиката на местната кухня и градовете с къщичките – цветни, приказни, почти нереални, но ухаещи с атмосферата си и подканващия дух, който носят, да бъдат посетени... 

- Разпитваха ли те гостите там за България, за Пловдив?

- О да... Всяко второ тяхно изречение, след като представях името си беше – откъде сте?! Тогава почвах одата за България, за тази малка източноевропейска страна, която е малко известна в Щатите, с дълбоката си хилядолетна история и културни ценности.

Една от картините ми се нарича „My whimsical Plovdiv“ – „Моят приказен Пловдив“. Тя е един вид реверанс към любимия ми град за дългото време, в което бях пропуснала да му посветя картина. Използвах добре познатата тематика с Капана и хълмовете на града. 

Мисля, че на доста американци им стана ясно, че това всъщност не е руска провинция, а красив и артистичен български град. Всички останаха очаровани от начина на живот, който водим, от традициите ни и топлотата на българите, след като им разказах за тях.

- Дойдоха ли българи на откриването?

- За малкото време, в което живея тук, дойдоха почти всички мои български приятели.  Други от тях, заради малки деца нямаха този шанс, но с тях се видях постфактум. Не са много българите, които познавам тук, но за сметка на това малкото, с които се срещам, са изключително стойностни хора.

И да, разбира се, че има и такива, които далеч не държа да познавам и предпочитам да не се асоциирам с тях под какъвто и да е предлог. Но този имидж го има навсякъде.

- Успя ли за времето, в което си там да създадеш нови приятелства? Що за хора са американците? Интересуват ли се от изкуство или наистина са подчинили живота си на материалното, както често се говори?

- За истинско приятелство е силно да се говори, липсват ми едни четири–пет човека, които са най-близките хора в живота ми. Но за краткото време, което имах да се социализирам, да, успях да създам. По-голямата част са приятели, „наследени” от мъжа ми или от танго групата ни, която е добър пример за сплотеност, поддържане и съпричастност.

Други приятелства завързах покрай срещите си с хора на изкуството и женските общности.  Останалите са пръснати из континента – имам братовчедка в Северна Каролина, с която се срещнахме за малко в Маями, имам добри приятели в Ню Йорк и в Калифорния, а вече и в Ню Орлиънс и Нешвил.  

Относно американския интерес към изкуството... Той винаги е добре замесен с интереса към парите. Има нещо изумително в американската страст и тя е свързана с личната неприкосновеност към пари, имущество и сигурност.

Няма да изпадам в монотонни излияния, само ще кажа, че още от първите седмици, прекарани тук, усетих в хората точно този глад към зелените банкноти. Той е придобил зловещи очертания и е оставил изключително дълбока дамга върху тяхното мислене още на клетъчно ниво. Говорим за поколения, израстнали и възпитани в този дух... 

Тук в този град, не прозира чак толкова много, както прозира на други места. Истината е, че американецът харчи изключително много пари за храна и вещи.  Не. За много храна и вещи.

- Черен петък безспир ли?

- О да, Черен петък е добър пример! Някакси неусетно този надут американски балон стана повод за хаотично пазаруване  по цял свят. Последното пък поражда свръхпредлагане и в един момент пазарът се пълни с толкова много продукция, която надали може да бъде употребена някога.  Независимо от модата, ние – европейците, не сме такива. Знаете ли, че повечето американци не са излизали от два съседни щата през целия си живот? Национална политика или свободен избор? Вие преценете! 

Сигурно някои хора ще ме питат какво правя тук в такъв случай! Два са основните ми мотиви – първият е изкуството тук, което все пак може да пребъде, защото се намират хора, които влагат много средства в породила се идея, най-вече заради страстта от бизнес инвестицията и нейната „ликвидност”. И вторият е свързан с мъжа, който не се поколеба да ме обвърже със себе си!

- Търсете любовта, а?

- Да, срещнах го много случайно, когато наистина най-малко предполагах. Наши близки ни запознаха като на шега. После той замина за Щатите. До една сутрин, когато се събудих с решението, че не мога да се бавя повече и трябва да направя нещо.

След това прелетях окена и някъде в Маями, в разгара на лятото, между сърдечни срещи с любими близки и познати, между море, птици и палми, танци и плажове, една нощ красив пръстен кацна на ръката ми.

Пръстен специално избран от Марио за Мариана. В него срещнах изключителен интелект, много доброта и редки качества.  И онзи вътрешен комфорт, който всяка жена познава, когато срещне второто си аз! Това запълни всички други липси, всички въпроси и притеснения, всякакъв дискомфорт и просто казах „Да“! 

Comments from FACEBOOK