Ах, този джаз, майна! Милчо Левиев на 80! (Фотогалерия)
Юбилеят на големия пианист и композитор бе отпразнуван в Пловдив с премиера на биографичния филм „Silent movie“ и концерт на Симфоничния оркестър на Операта
16:24, 11.11.20172470 пъти

от Руслан Йорданов

Носталгичен джем сешън, облечен в черно-белите дрехи на киното. Най-накрая филмът „Silent movie“ доживя своята премиера на честването на 80-годишния юбилей на Милчо Левиев вчера вечерта в Дома на културата „Борис Христов“.

Големият джаз пианист и неговата муза – певицата Вики Алмазиду, изгледаха лентата, седнали сред публиката в салона. След неговия край Симфоничният  оркестър на Пловдивската опера с диригент Константин Добройков заедно с музикантите от джаз Комбо изсвириха вихрена пиеса, написана от джаз легендата.   

„Творецът се води от сърцето. На отвореното към изкуството сърце годините не му тежат. Напротив, те добавят още класа и достойнство“, каза в приветствието  от името на Пловдивската опера Лили Бързева.

„Благодаря на всички - и на Операта, и на Общината, които организираха това тържество. Благодаря Ви за помощта към изкуството“, развълнуван промълви Милчо Левиев. Маестрото бе засипан с цветя и аплодисменти от публиката, щастлива да го види пак в родния Пловдив.

На тържеството присъства и президентът на България  (1997-2001 г.) Петър Стоянов. Първи букет поднесе шестокласникът Виктор Вичев, който изпълнява ролята на малкия Милчо Левиев във филма. Виктор свири на пиано от шестгодишен, учи в Музикалното училище и талантът му вече впечатлява педагозите.

„Silent movie“ е посветен и на дълбоката връзка на джазмена с Пловдив и показва града през 1950-те и 1960-те години. Малкият Милчо помага в магазина за велосипеди на баща си, когато пристига френски джаз музикант, който му дава първите уроци. „Тук е Филибето, майна. Няма Париж, няма Виена“, гласи култовата реплика на бащата (в ролята Стефан Попов) към французина. Изобщо обръщението „майна“ изобилства в диалозите.

Виждаме как Милчо усърдно репетира на домашното пиано, докато приятелите му го чакат за игра. После лентата ни пренася в началото на кариерата му – първо в Пловдивския драматичен театър, а впоследствие става диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966 г.

От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус '65”. Подчертани са и младежките му лудории през 1960-те – концерт по пижами, протестът срещу ръководството на Съюза на композиторите, довел до изключването на Милчо Левиев от организацията и първите съдбовни срещи с органите на Държавна сигурност.

След смазването на Пражката пролет през 1968 г. той решава твърдо да бяга на Запад. Емигрира първо в Германия през 1970 г. с един куфар дрехи и 40 франка в джоба. Премества се в щатите и гради бляскава кариера в Джаз бенда на Дон Елис, където той е пианист, композитор и аранжор.  

Специално внимание е отделено на голямата любов на музиканта – певицата Вики Алмазиду, с чиито пронизващ глас са подпечатани всички песни във филма.

В „Silent movie“ участват актьорите от Пловдивския театър Ивана Папазова и Стефан Попов, художниците Димитър Добрев, Димитър Кирчев, журналистът Стоян Терзиев, Джони Пенков  и  други приятели на джаз легендата. Присъстват кадри и от изпълнение на Милчо в предаването на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците“.

Богато украсен с джазовите пиеси на главния герой, филмът е задъхан и трескав, скача между епохите и прелива между реалност, сънища, мечти и спомени. Черно-белият цвят добавя достойнства и скрива доста от възможните недостатъци на лентата.

За съжаления неговите достойнства по-трудно ще бъдат оценени заради шумния скандал между режисьора Андрей Чертов и продуцентите, които са утвърдили финалната версия.

 

 

Comments from FACEBOOK