Небет тепе не е кръчма, а ценен археологически обект
Само охрана и ограничен достъп ще спасят от разрушаване историческия хълм на Пловдив, казва археологът София Христева
15:32, 08.10.20171937 пъти

Интервю на Мария Луцова

София Христева е археолог от екипа на Регионалния археологически музей в Пловдив и докторант на Националния археологически институт с музей – БАН. Заедно с колегите си София Христева, гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет и доц. Камен Станев от Кирило-Методиевски научен център при БАН работят по разкриването на Небет тепе - един от най-значимите археологически обекти на Пловдив.

Какъв бе сезонът и как паметникът на културата от национално значение да се превърне в привлекателно за туристите място разказа пред PlovdivTime водещият археолог на обекта. 

  - София, екипът Ви закрива един много успешен археологически сезон. Как откритията на Небет тепе ще променят историята на Пловдив?

- За нас като археолози работата на Небет тепе е провокация, защото обектът последно е проучен преди 30 г. колегите са разполагали с по-малко технически възможности. Сега ние имаме възможност да направим по-прецизни изследвания и да изнесем конкретни данни откога Пловдив съществува като град. До момента на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат.

Разкопките ни показват, че по-мащабното строителство е било през ранноримския период – 1-2 век след Христа. През ІV в.пр.Хр. е имало малка крепост, но тя е разположена в най-високата част на хълма. Именно по това време бихме могли да предположим, че Филипопол се е формирал като град. 

- Постоянно се водят спорове – да се издигат ли бутафорни сгради в археологическите обекти или не. Какво е необходимо на Небет тепе, за да стане още по-атрактивна зона за туристите?

- Небет тепе е достатъчно интересен като археологически обект, не е нужно да се прави някакво изграждане, вдигане на бутафория. Достатъчно е да се възстановят съборените елементи от стените и да се опазят от по-нататъшно разрушаване.

- Кой ги разрушава?

- Времето (и в двата смисъла) и някои посетители. За съжаление повечето туристи се катерят по зидовете. Да, гледката е страхотна, но при всяко едно качване се бутат  по един-два камъка. Това разрушава целостта на обекта.

- Как да се предпази обектът?

- Трябва да бъде ограничен достъпът. Да има вход и контролирано пропускане. В момента мястото се ползва като зона за отдих, за пиене на бира и правене на пикник. Това трябва да се забрани категорично, защото само така може да бъде опазен паметникът на културата. Мисля, че може да се вземе пример с останалите европейски държави, които имат сериозни традиции в съхраняването на културно-историческото наследство. 

Има ги в Азия и в Африка. Навсякъде подобни обекти имат охрана, вход, и са места с ограничен достъп. Туристите се движат по определени алеи, за да разгледат.  Ясно е, че трябва да се забрани категорично минаването по зидовете и драскането по тях. Именно този вход ще ограничи достъпа на хора, които идват само за забавление, а не защото имат отношение към археологията.  Същевременно входът ще осигурява и финансиране за поддръжка на обекта.

- На този етап възможно ли е да се случи това?

- В горната част е абсолютно възможно и има само малки зони, в които теренът трябва да се подравни. Да се изхвърлят отпадъци от предишни разкопки, които стоят тук може би от 30 години. Трябва да понаредят камъните, за които сме сигурни къде са били. Да се изреже растителността, да се оформят алеи,  да бъдат монтирани ограничителни ленти и информационни табели. Това е предостатъчно.  Този вариант е бърз и може да стане до 2019 г.  Част от обекта е и осветен, остава това да се случи и в другите зони.

- Казахте, че има боклуци. Не се ли поддържа обектът от общинските служби?

- Служителите на „Паркове и градини” и „Чистота” идват всеки ден, но те не могат да смогнат на боклука на посетителите, които посещават Небет тепе. Става дума за абсолютна кочина, която откриваме всяка сутрин рано, когато дойдем на обекта. Неприятно ми е да го кажа, но туристът не е научен да пази. Някои от посетителите нямат култура на поведение на такива места. 

- Толкова ли е зле положението?

- Ние работим в най-ниската част на обекта. Духне ли вятърът, всичкият боклук идва долу – стъклени бутилки, фасове, кенчета от бира, пластмасови чаши. Долу сме като една кофа за боклук. Чистачките обират абсолютно всичко сутринта. До следобед отново започва да се пълни.  Като дойдем сутринта на обекта, имам чувството, че работя на сметище. Всеки ден се чисти, всеки божи ден. Не могат да смогнат на кочината.  Трябва да се разбере – археологическите обекти, парковете и уличните пространства не са кошчета за боклук или кръчми.  Нека не забравяме Пловдив има авторитета на културен център най-вече заради археологията.

- Нали е оградена зоната, където работите?

- Да, оградена е.  Отгоре махнахме металните пана, за да почистим и да предотвратим рисковете от свличане. Нарочно монтирахме прозрачна мрежа, за да не се катерят туристите, а да могат свободно да гледат какво се случва. И това не спаси оградата.

- И художниците на графити ли са нападнали обекта?

- Те също не спират да драскат по зидовете. Как не разбират, че става дума за културно-историческо наследство на 2400 години? Има толкова грозни блокове, където могат да го правят. Големият проблем е, че препаратите, с които се налага да бъдат почиствани графитите, унищожават камъните.  Те са порести и боята попива. Хората от „Чистота” се бореха две седмици с надписите.

- Катеренето по зидовете не е ли опасно за екипа от археолози и работници?

- Разбира се, че е опасно. Първият паднал камък може да убие някой от хората на терена. Височината на места достига седем метра. Затова се превърнахме в пъдари: „Не хвърлайте боклуци, не се катерете, не бутайте оградата”.  Сложихме табели на български и английски, че влизането е забранено. И това не ги спира.

- Не спират ли туристите да ви попитат нещо?

- Много рядко. По-скоро идват да ни питат колеги от други градове и държави.  Разказваме им с удоволствие.

- Има ли какво още да бъде разкрито, защото това трябва да е последният ви сезон на Небет тепе?

- Хубаво би било да се доразкрие долната част на обекта. Смятам, че това може да се случи и докато той функционира. Такава е световната практика. Археолозите работят, а туристите могат да ги наблюдават. Навсякъде това се смята за атракция.

Коментари от FACEBOOK