Откриха 50 уникални бронзови апликации на Небет тепе
Тазгодишният археологически сезон ще промени датировката на Пловдив. На базата на проучванията ни за град на трихълмието можем да говорим едва в новата ера, казват археолозите
16:05, 07.10.20174817 пъти

ог Мария Луцова

Втора охранителна кула от Римския период на Пловдив откриха археолозите на Небет тепе. София Христева и колегите й се натъкнали на съоръжението в долната част на обекта по трасето на крепостната стена. Кулата е по-малка, а вътре в нея археолозите са намерили множество колективни находки от сребърни монети от 1 век, бронзови лампи, стомни и съдове за течности. В близост са открити части от стрели и брадви.

Сградата е изключително интересна, защото е масивна, измазана с различна техника, неизползвана в другите зони на Крепостната стена. Разкритията на археолозите София Христева, гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет и доц. Камен Станев от Кирило-Методиевски научен център при БАН от тази година ще пренапишат част от историята на града.

"Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите възможности, с които са разполагаме днес. Това ни дава възможност да направим по-прецизни проучвания и да изнесем конкретни данни по темата откога Пловдив съществува като град, тъй като до момента, на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския период – 1-2 век след Христа", разказа София Христева.

Научните хипотези на екипа й променят датировката на обекта. Най-ранната крепост е била построена през ІV в.пр.Хр., но тя е с много по-малки размери и е разположена в най-високата част на хълма. Крепостната стена е изградена през 1 век, ако е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е построена изцяло в 1 век. 

В района е имало градска структура, но не и върху цялото Трихълмие, казват археолозите. Проучванията им са затруднени, защото част от пластовете история в зоната са унищожени при предходни разкопки.

Колегата, който най-много е работил тук и е проучвал най-голяма площ, е изринал много голяма част от късните периоди.  Изринал е целия римски период, голяма част от уличната настилка  намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски период. Имал е амбицията, че Пловдив и конкретно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало дворец подобен на тях.

Това изобщо не е вярно. И за да докаже тези свои твърдения и амбиции, той е изхвърлил всички по-късни периоди. Не ги е документирал.  На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На практика досегашните проучвания не правят връзка между архитектурата и находките, защото целта е била да се нагласи историята в периода от ХІІ век преди Христа, допълни София Христева.

Специалистите допускат вероятността в зоната на Небет тепе да е имало светилище или малко селище светилище или малко селище от края на ІІ - нач. на І хилядолетие преди Христа, но в никакъв случай не може да се говори за крепост, оградила Трихълмието. Новата датировка не променя факта, че културно-историческият паметник има изключителна стойност. Потвърждават го и находките на археолозите.

Още миналата година открихме късносредновековен некропол с много добре запазени гробове, а най-интересното бе погребение, при което мъртвецът е положен с лице към земята и с вързани на гърба ръце.  За съжаление не успяхме да възстановим напълно историята му, защото имаше вкопавания и ями от османския период. На мен обаче ми беше много интересно, защото за първи път ми се случва да намеря така положено в земята тяло, посочи София Христева.

В зоната само през този сезон са намерени над  300 монети. Те датират от различни периоди - Римски, Византийски, Средновековие, Османски. Има ювелирни инструменти за изработка на метални съдове, щампи с изображение на Горгона Медуза, Камеа, която се среща изключително рядко. Специалистите са открили части от амфори с печати, които загатват за търговски взаимоотношения с централното Средиземноморие.

Голямото откритие е  складово помещение от 2-3 век след Христа в близост до  кулата. Макар и силно обгоряло, може би след готските нашествия, то е съхранило голямо количество находки – запазена дървена бъчва, пълна с жито, паднал на мястото стилаж с амфора, пълна с друг вид зърно. На самата дъска е залепен железен сърп. Археолозите са открили и две железни брадви, едно копие, два косера, около 6-7 бронзови монети, няколко шила и около 50 бронзови апликации от конска амуниция.

Част от помещението е разбито, вероятно в по-късни периоди, но онова, което времето и следващите поселения не са успели да унищожат, е изключително запазено. Съхранено е подовото ниво. Останалите находки са обгорели при пожара, но съхранени. Вероятно защото стените са го задушили при падането си. Височината на дървената бъчва  е някъде около 45 сантиметра.

Най-ценното разкритие обаче са 50-те бронзови апликации за украсата на конските амуниции. Част от тях са с диаметър около 6 см, а другите – около 3. При откриването им археолозите са установили, че имат украса, но каква е тя тепърва ще се разбере, защото житото е полепнало по повърхността им и предстои реставраторите да ги почистят.

"Това е изключителна находка за Пловдив. Доколкото аз съм запозната, подобни апликации на конски амуниции не са откривани тук.  Самото помещение вероятно е било склад, свързан с живота в кулата", казва още София Христева. Тя допълва, че новите разкрития карат колегите й да бъдат още по-любопитни какво крият непроучените части от Небет тепе. Убедена е, че там в най-пълна степен са съхранени пластовете история, които могат да създадат по-ясна картина на миналото на Пловдив.

Надяваме се, че в някакъв момент и втората кула ще бъде правилно съхранена и експонирана по подходящ начин, защото тя има много висока експозиционна стойност, отбеляза археологът. Тя разкри, че преди броени дни екипът й е попаднал на част от сграда, облицована отвътре с цветни мрамори. Каква е нейната функция и размер археолозите не могат да коментират, защото са разкрили едва 1 метър на 50 см от нея. 

Небет тепе не е кръчма, а ценен археологически обект - интервю на археолога София Христева пред Plovdiv Time

Коментари от FACEBOOK