Запустялата фабрика на Мардас и Ставридис се възражда като елегантен хотел
Двама пловдивски предприемачи спасяват архитектурната перла на Пловдив от разруха
17:06, 26.09.20176576 пъти

от Руслан Йорданов

Една от перлите на тютюневата индустрия в Пловдив – фабриката на Мардас и Ставридис в полите на Сахат тепе, се събужда за нов живот след 30-годишно запустение. Двама предприемачи – Цветан Пулев и Илиян Филипов, водени от любовта си към старинната пловдивска архитектура, са обединили усилия да възродят построеното през 1890 г. здание за нов живот.

„От дете минавам покрай тази сграда и ми ставаше мъчно като я гледах как се руши. Винаги съм мечтал да я възстановя“, казва Цветан Пулев. През 1993 г. той емигрира в Лондон и вече почти четвърт век в британската столица се занимава с реставрация на изоставени стари къщи.  

Предишният собственик на фабриката на Мардас и Ставридис  е бил Филип Хауърд. Две години англичанинът безуспешно се е борил с местната и централната администрации, но след като не успял да получи необходимите за реконструкцията документи, вдигнал ръце и се прибрал в Албиона. Когато Цветан Пулев решил, че е време да пристъпи към изпълнение на детската си мечта, започнал да търси притежателя на зданието. С помощта на адвокат Тони Стойчева той успял да издири Хауърд в Лондон и купил сградата от него. 

Предприемачите са преминали всички процедури и имат необходимите разрешения от  Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за възстановяването. Надяват се и Община Пловдив в нормални срокове да издаде необходимите разрешения, за да могат да пристъпят към спасяването на рушащата се ценна постройка.

„Ние искаме да я възстановим в най-бляскавия й вид, а не да я разрушим, както правят други. Милея за тези сгради в Пловдив, центърът беше пълен със здания от тази епоха, 80 процента от тях вече ги няма“, подчертава Цветан Пулев.

Сградата е изоставена през 1988 г. и оттогава представлява печална гледка на пъпа на Пловдив. Построена е през 1890 г. от тютюнотърговците  Димитър Ставридис и Димитър (Маринов) Мардас по проект на италиански архитект. За времето си Фабрика „Орел” за тютюн и папироси  е една от най-големите и най-модерни в България. В тази сграда са създадени и първите български пури, рекламирани на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г.

В самото начало на ХХ век „Орел“ е купена от италианския индустриалец Карло Вакаро, който докарва модерни машини и я превръща в най-голямата и модерна в страната. Петнайсетина години по-късно той я продава на Петър Дяков.

С тютюневата фабрика е свързана и друга история. Преди столетие тя е изпепелена от голям пожар, след който гражданите на Пловдив събират волни пожертвования, за да я възстановят. След 9 септември фабриката е национализирана и тук до 1988 г. се помещава шивашка фабрика, обзаведена със столова и бани за шивачките. Оттогава – вече 30 години, зданието е осъдено на самота и разруха.

Намира се на уникално място в подножието на Дановия хълм (Сахат тепе), откъдето се разкрива приказна панорама към целия град. „Колкото по-нависоко се качваме, гледките стават по-хубави“, усмихва се Цветан. На пода са запазени няколко от автентичните плочки, рисувани на ръка. Някога е имало пъстри стенописи, от които не е останало почти нищо и е невъзможно да бъдат възстановени.

„Едната част на сградата е оригиналната – от 1890 г., а другата е пристроена по-късно“, обяснява Цветан Пулев. Той подхожда с голямо внимание към детайлите на амбициозния план – превръщането й в бутиков хотел с луксозен ресторант-градина и подземен паркинг. Екип от художници и реставратори ще се заеме с възстановяването на орнаментите. Корнизите, первазите и решетките на прозорците ще бъдат отлети в специални калъпи. Горният етаж също ще бъде изграден с цинк, за да наподобява стилистиката отпреди 130 години. 

Пред зданието ще бъде направено артистично външно осветление и озеленяване, а улицата ще бъде основно ремонтирана. Пулев гори от нетърпение да пренесе знанията и уменията си от Лондон в родния Пловдив. „Спасяването на всяка обречена сграда ми носи страхотно удовлетворение.

Всеки път си мисля каква е била преди сто години. Благодарение на нашите усилия ще преживее още един век. Понякога си представям как един ден хората ще говорят за нас и нашите дела“, заключава Цветан Пулев. 

 

Коментари от FACEBOOK