Адвокатите сме единаци и трудно се борим за правата си
Слабото присъствие на юристи в парламента е лоша тенденция, смята председателят на Пловдивската адвокатска колегия Стефан Левашки
16:24, 24.09.20172247 пъти

от Руслан Йорданов и Парашкева Иванова 

Днес Пловдивската адвокатура отбелязва 120 години от своето създаване. На тази дата през 1897 г. адвокатите, които са вписани в регистъра към Пловдивския окръжен съд, решават да се отделят и да регистрират свое адвокатско сдружение. По този начин се създава най-старата адвокатура в България.

През годините тук са действали водещи юристи и държавници. Сред тях личат имената на Иван Андонов, премиерът Никола Генадиев, Недко Каблешков - изпълнителят на завещанието на Кудоглу, Божидар Здравков - най-успешният пловдивски кмет, дядото на бившия външен министър Соломон Паси и много други. Адвокатите под тепетата ще отпразнуват юбилея на 30 септември заедно със свои колеги от цялата страна.

В навечерието на годишнината „Plovdiv TIme“ разговаря с председателя на Пловдивската адвокатска колегия Стефан Левашки.

- Адв. Левашки, с каква равносметка пловдивските адвокати посрещат 120-та годишнина от основаването на колегията?

- Българската адвокатура е отбелязана в Конституцията - в главата за правосъдната система съществува и адвокатурата със съответните права и задължения. За съжаление през последните години адвокатурата понася много удари, тъй като работим със стар закон.

Не сме толкова добре организирани като другите гилдии - като лоби в парламента, като законодателно уреждане на чисто професионалните права и задължения законът ни е морално остарял. Правиха се няколко опити за изменения на Закона за адвокатурата, които почти стигнаха до успех при предния парламент. Минаха на първо четене, но след като Народното събрание се разпусна, работата увисна.

- Нотариусите тогава дадоха солиден отпор срещу готвените промени.

- И нотариусите, и счетоводителите дадоха отпор. В промените на закона беше предвидено адвокатите да имаме някакви удостоверителни функции - например заверка на подпис, подобно на кметовете по малките населени места.

Което едва ли толкова щеше да обогати адвокатите и да ощети нотариусите, и не мисля, че много адвокати биха се хванали с тая работа. Защото тя не е доходоносна и в нея има много формализъм - трябва да се водят разни регистри.

Макар че нотариусите взеха много от работата на адвокатите. Вече почти няма нотариална работа, която да се върши от адвокати. Хората отиват директно при нотариус, което може би от една страна спестява средства на клиентите, но от друга крие много рискове.

Защото нотариалното производство е охранително - нотариусът не може да охранява интересите и на двете страни - единият купува, другият продава. В много от европейските държави при сделки с недвижими имоти задължително присъства адвокат. Всяка страна трябва да се яви с адвокат, защото адвокатът следи за интереса на своя клиент.

Другият ни проблем беше със счетоводителите, защото те съзряха в чисто адвокатската работа една ниша, която се мъчат да ни отнемат - регистрации на фирми, подаване на документи в НАП и т.н. През годините това бяха чисто адвокатски неща.

Съдия-изпълнителите също - като към тях освен помощник частен съдебен изпълнители, има също и юрисконсулти, които си поемат нещата. Хората си отива при съдия-изпълнителя и там ги поема юрисконсулт.

Има много неща, от които сме уязвими адвокатите, но в същото време е горда професия и стига да желаеш да работиш, има работа за всички. Проблем е, че има много юридически факултети. Населението намалява, а всяка година във факултетите има нови постъпления от млади юристи.  

- Колко адвокати членувате в Пловдивската колегия?

- Бройката е динамична, тъй като има колеги, които се отписват - започват друга работа или се пенсионират. Непрекъснато приемаме нови членове - над 1200 адвокати сме в Пловдивската колегия. По принцип всеки областен град има своя адвокатска колегия. В нашата влизат и колегите, които практикуват в Асеновград, Карлово и Първомай.

Много колеги поради някакви причини са вписани в други градове, а пък практикуват в Пловдив. Такива са около 40-50 души. Навремето са се вписали в други градове заради високата такса. За разлика от други професии, при нас нещата са сериозни - като организация, дисциплинарна политика.

Освен Закона, имаме и Етичен кодекс на адвоката и сме длъжни да се съобразяваме с тях. Към всяка адвокатска колегия има Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд. Всеки гражданин, който е недоволен от някой адвокат, има право (и доста го упражняват) да сезира Адвокатския съвет с жалба.

Ние задължително образуваме дисциплинарно производство и преписка по случая. Случаите се разглеждат от тричленен състав на Дисциплинарния съд. Неговите решения се обжалват през Висшия дисциплинарен съд. Адвокатите носят сериозна отговорност, тъй като може да се стигне до лишаване от права. 

- Как се ориентирахте към адвокатското поприще?

- Стана съвсем случайно. Дядо ми беше лесовъд, завършил Софийския университет навремето. Баща ми пък беше строителен инженер, под негово давление завърших Строителния техникум. Баща ми искаше да го наследя в професията, но като видя че съм хуманитарно насочен, ме остави да правя каквото реша.

Бях в казармата и майка ми подаде документите в университета -  тя като по-прагматична, беше написала на първо място в желаните специалности правото. За да се уволня от казармата, бях готов всичко да уча.

И така отидох без да знам какво точно ще уча. Без да имам никаква представа. Нашето поколение учехме много, изпитите бяха доста тежки. Учихме, но нямахме практическа подготовка - като дойдох в Пловдив, не знаех къде се намира съдът.

В началото подадох документи в съда. Тогава имаше такъв глад за кадри, че директно можеше да почнеш като районен съдия. Например заедно с Цацаров – сегашният главен прокурор, ни предложиха да започнем директно като районни съдии в Асеногврад.

Той като по-смел, прие. Аз не пожелах, тъй като току-що се бях оженил, имах малко дете, а и нямах кола. Имаше такъв глад за кадри, че един зам.-кмет на Пловдив ми се обади да ме покани за юрисконсулт.

Приех и малко поработих в общината и после отидох в съда - станах младши съдия, после районен и през 1995 г.  станах адвокат. Заплатите на съдиите бяха унизително ниски - не можеше да се свържат двата края. Обичах съдийската работа, но основно поради финансови причини станах адвокат.

И хванах сравнително хубави години за адвокатурата, когато наистина се печелеше, когато хората имаха повече пари и желание за бизнес.

- Казват, че адвокатът е дялан камък, който трябва да става за всичко.

- Невинаги добри юристи стават добри адвокати. Например ако нямаш маниер на общуване с хора и не можеш да спечелиш доверието на клиента, той няма да ти плати. За разлика от прокурора, ние често сме на различни страни - по едно дело защитаваш убиеца, по друго - наследниците на убития. Трябва да умееш да встъпиш както в ролята на защитника, така и в тази на обвинителя.

- Чувствате ли се равна страна с обвинението в съдебния процес?

- Категорично не. Като се започне от влизането в Съдебната палата - прокурорът влиза без проверка, докато нас ни проверяват щателно. На прокурорите им дават по-лесен достъп до делата, когато трябва да се готвят. Съответно в съдебната зала все още има какво много да се желае по отношение на равнопоставеността на страните.

Има магистрати, които се мъчат да спазват правилата. Но като цяло винаги са по-толерантни към прокуратурата. Техните искания повече се уважават, съответно много повече компромиси се правят и т.н. Разбира се, има и приятни изключения.

- Адвокатската професия се счита за една от най-изкушените от политиката.

- Ние, за разлика от  магистратите, нямаме забрана да участваме в политически партии. Прави ми впечатление по изборите, че доста колеги присъстват в листите. Но за активни политици, освен Петър Стоянов и Владимир Дончев не се сещам през последните години. Имало е депутати, Стоянов беше и президент. Димитър Лазаров от ГЕРБ вече също доста мандати е депутат, но той за кратко беше адвокат при нас.

В този парламент юристите са много слабо застъпени. Ако е тенденция, е много лоша. Парламентът гласува законите и трябва да има повече и по-добри юристи.

- Какво ще пожелаете на колегите по случай юбилея?

- Пожелавам им да са здрави всичките. Ние имаме социална политика и помагаме на колеги, които изпадат във временна нетрудоспособност. Затова им пожелавам на първо място здраве. И парите на колегията да отиват за адвокатски балове и юбилеи.

Пожелавам да сме по-задружни и повече да се борим заедно за правата си. Най-големият проблем на адвокатурата е, че сме единаци и сме леко аморфна маса. Всеки си гледа неговата къщичка, а трябва да се мисли повече за правата на адвокатурата. 

Comments from FACEBOOK