Пловдивчани, пазете доматите – най-вкусни са на света!
Актрисата Маргита Гошева е изключително откритие, в Пловдивския театър витае страхотна творческа енергия, казва руският режисьор Владимир Гурфинкел
17:24, 11.09.2017699 пъти

от Руслан Йорданов

Вчерашната премиера на Драматичен театър Пловдив – „Руски мармалад” от Людмила Улицкая, преминала с голям успех, е реализирана от руски постановъчен екип. „Безценна обмяна на опит”, нарече работата с екипа от Пермския държавен театър директорът на Драмата Кръстьо Кръстев.

Начело на екипа е големият руски режисьор Владимир Гурфинкел. Заедно с него върху постановката работиха художник-сценографът Ирена Ярутис, композиторът (написал музиката за 38 руски филми) Виталий Истомин, хореографът Татяна Безменова и художникът на осветлението Евгений Ганзбург. Пред пловдивските журналисти Владимир Гурфинкел повдигна леко завесата на режисьорската си работа под тепетата.  

 

Няма нищо по-ужасно от навика, каквото и да правиш, каквито и постижения да имаш. Когато го няма хазартът на преодоляването на нещата, когато си обкръжен от хора, за които знаеш почти всичко - какво могат и какво не могат, от професията си тръгва интригата.

Когато попаднеш в която и да било чужда среда без да разбираш езика, ти виждаш най-главното вътре в човека. Започваш репетиции с актьорите и усещанията и вибрацииите са чисто нови.

Чувстваш вътрешните вибрации, които няма как да бъдат излъгани чрез словото. Защото речникът на човека все пак е приспособен, за да прикрие какво иска да каже човекът, неговата същност. Когато се опитваш да извлечеш от човека нещо съществено и той не може да те излъже с думи, ситуацията става значително по-интересна.

Това, което ще видите днес (премиерата на „Руски мармалад”) е резултат от безумни постъпки. Първо, Кръстьо Кръстев (директорът на Драматичния театър) е доста рисков играч и заедно с Александър Секулов дойдоха в далечния Урал, за да видят фестивала в нашия театър.

Въпреки всичко ни убедиха да дойдем в Пловдив. Дори не знаех къде се намира на картата този град. Знаех само, че на хълм над града стои Альоша. Естествено, да пътуваш сам е страшно. Затова трябва да пътуваш с хора, с които имаш дългогодишно творческо сътрудничество.

Следващата глупост е да вземеш абсолютно руска пиеса. Но Шекспир е станал Шекспир чак след като е престанал да бъде чисто английски автор. В началото се усвоява националното и това е първият пласт в изкуството - чисто познаваемият.  След това възникват някакви други вибрации.

На мен ми беше изключително забавно да преведа Улицкая, която предполага познаване на руската култура, към съвсем друг начин на взаимодействие с публиката. Въпреки всичко, това е игра в тъмното. Защото всичко в този живот, в живота на сцената, се гради на взаимодействието със зрителя.

Аз не зная на какво зрителят ще се засмее, не мога да предположа на какво ще заплаче. Все едно бях объркан и проверявах в началото взаимодействието на литературата с актьорите, и чак след това я надграждах спрямо зрителя.

Затова работта ни беше изключително интересна. И сега ние като акушерки очакваме какво ще се роди. Спектакълът е много сложен по отношение на взаимодействието си със зрителя. И, разбира се, за нашата постановъчна група това беше невероятен момент.

Неведнъж общуваме с хора, които говорят друг език. Но прелестта в Пловдив беше, че тези момчета говорят съвсем същия език като нас. Ние нямаме проблем с театралния език - говорим за вътрешна етика, терминология.  

Практически нямахме моменти, в които да не се разбираме за художествените технологии. Това е удивително, защото при всичките ни различия единни са художествените ни идеали и са много подобни средствата за постигане на целите.

От гледна точка на разпределението на ролите и на енергиите в спектакъла за нас това е рядък късмет. Може да се получи единствено по случайност. Защото всички тези актьори, независимо от достойнствата и недостатъците им, идеално пасват на тази пиеса. Такова не се случва. В моята практика това се получава за пръв път. Защото ми се е случвало десет дни преди премиерата да сменя актьори, които не могат да се впишат в пиесата.

А актьорите от Пловдивския театър по принцип са готови на всичко. Те се стремят максимално да реализират това, което им е дадено като задача и дават максимума от себе си. Актьорите от трупата, с която работихме, са способни на много. И най-важното, когато гледаш на някой уникален актьор, винаги в главата ти се завърта мисълта: „Какво този актьор може да направи пред световната публика? Нещо, на което никой друг не е способен”.

Съществува нелицеприятният навик равно да говориш за всички - този е добър, но и този също е добър. Но светът не е справедлив и за щастие не на всички е дал по равно ум и талант. Сред тези артисти, с които работихме, има една актриса, която е абсолютна аномалия.

Тя е изключение от общото правило. Защото такъв актьор определя жанра и възприема литературата на физиологично равнище. Често акторът възприема литературата чисто интелектуално, а има редки изключения, когато актьорът възприема литературата чрез чувствата и тялото си. Такива са единици. За мен Маргита Гошева е изключително откритие.

Защото изкуството трябва да въздейства не интелектуално, а чрез чувствата, чрез тях то стига до публиката. И Маргита по някакъв невероятен начин е способна да въздейства на чувствата направо, с чувства на чувства. Във всеки театър има някой, който силно се отличава от останалите. Щастливи сме, че Маргита така се приспособи към тази пиеса.

Много е вкусна храната в Пловдив. Най-вкусните домати на света са в Пловдив. Всеки път, когато идвам, се удивлявам. Пазете доматите! Защото и в Париж има изкуство, и в Лондон има изкуство, но там няма домати. Такива домати няма никъде по света.

Невероятни са! Вие не разбирате! Ходите сред тези уникални домати и живеете с тях. Ние с Кръстьо се договорихме, че когато внезапно възникнат у него добри чувства към мен, той да ми праща кашонче с домати. Невероятни домати, как ви е провървяло само.

В Пловдив има античност, но нея я има и на други места. Имаме това и онова, имате всичко. Забележителният поет Александър Секулов работи в Пловдивския театър - също голям подарък, както и други работещи в театъра, но такива домати никъде другаде няма.

Ценното на Пловдивския театър е, че всичко е правилно тук. Правилното се състои в това, че на първо място е поставено изкуството, а след това идва всичко останало. Това е много голяма ценност, която дава надежда. Виждал съм много позлатени театри, където в началото е комерсиалното и комерсиалното е задушило изкуството.

А този театър има много големи творчески енергии и планове. Това се чувства зад кулисите - в този театър могат да се поставят художествени задачи пред сценичните работници, пред всички хора, които ходят в театъра, дори и пред актьорите. Сигурен съм, че и пожарникарят тук е творец. Това се усеща тук в атмосферата. Както е казал Станиславски: „Там, където кантората обслужва вдъхновението, всичко се получава”.

 

Коментари от FACEBOOK